Self-инфекция е определението за това, което самостоятелно инфекция

autoinfection

син. автогенно инфекция, ендогенна инфекция) - заболявания, причинени от патогенни autoflora който се активира при неблагоприятни условия за организма.

Активатори autoinfection са микроорганизми, обитаващи кожата и лигавицата на дихателните пътища, храносмилателния тракт, репродуктивни органи, конюнктивата :. Staphylococcus, Streptococcus, Ешерихия коли, Proteus, Klebsiella, гъби и др Основните причини, допринасящи за autoinfection на поникване са нараняване на повреди обвивка, медицински процедури (хирургия, инжекция, ендоскопия, съдова катетеризация), направени в нарушение на правилата за асептика и антисептика, вродени и придобити нарушения на имунната система поради неблагоприятна среда, стрес, недохранване, инфекциозен (HIV инфекция и др.), автоимунен, онкологични и ендокринната (диабет) разстройства, хипотермия, излагане на йонизиращо лъчение, както и използването на кортикостероиди, цитостатично и имуносупресивни агенти, неправилно разпределение антимикробни средства, което води до нарушаване microecology тяло (дисбактериоза), т. е. нормално състав automikroflory.

Autoinfection може да се прояви чрез локално възпаление (пиодерма, пневмония, холецистит, пиелит) и генерализирана инфекция, докато развитието на сепсис.

Диагнозата се основава на клинични данни, резултатите от бактериологично изследване желателно избрани с чувствителността на определяне на антимикробни агенти флора.

В основата на процеси autoinfektsionnyh лечение е премахването на причините за autoflora активиране прилагане насочени антимикробна терапия бактериофаг имунотерапия (например, antistaphylococcal имуноглобулин), имуномодулатори eubiotics (bifidumbakterin, bifikol, biosporin и др.) За възстановяване на нормалната състава на чревната микрофлора, изчеткване огнища ендогенна инфекция (отстраняване на кариозния зъб, и тонзилектомия т. д.).