Scarlet цвете приказка (Сергей Бука)

"Боли ме, колко е трудно и горчив,
Събуди се, приятелю, погледни ме! "
Лапу mahnatuyu притисна към гърдите си,
В началото изглеждаше, че той е бил заспал,
Сърцето му спря да бие, а не да бие.
Мъртви горските животни, лежи без дъх.
И очите й са ясни замъглени.
Той падна на два koleni.Dlya
Часове на любовта, тъй като са били спрени.
"Стани, събуди се, сърцето ми годеник," -
Думите й, едва излетяха от устата му,
Парцелът е убил, поклати,
И мълния, слънцето грееше,
И бурята връхлетя могилата.
Thunder, вече трепери квартал,
От небето падна Каменна стрелка.
Дали от мъка, може би от страх,
Но дъщерята Kupetsky замръзна в един миг.
... Тя дойде в бял мрамор състав:
Тронната, злато в сапфир, кристал,
Той С корона в кралската рокля,
И кралското дежурния охранител в двора.
Преди баща си и сестра си, в очакване,
Поклони служители са бити, а следващия-Пренс,
С любов прегърна с обич, внимание,
Не намерите роднини, приятели на добри хора.
"Аз трябва да имате под формата на животно обичал
За нежно ми душа, за любовта,
Искам сега да сърцето откри за мен,
Като човек, влюбен в използва отново.
Магьосницата коварно и зло,
Гневът на царя, баща му moymu sposlav
И koldavstve доминиращ му,
Откраднах, изразявайки гнева си.
Магията е установено,
За мен да живея диво животно в продължение на тридесет години,
За да плашило беше navorozhila,
За себе си той не е хубаво бяла светлина.
Кой е с мен, ужасен, иска да живее
И ми се иска да се превърне в жена ми,
Това ще премахне магията на магьосничество, извадете щети,
В любовта, богатството ще живее с мен.
Сам не пощади час смъртен
Не беше лесно да обичаш и щастие на пътя
И оттогава не исках да и преди,