Прочетете онлайн приказка за любителите на автора Grehem Linn - rulit - страница 49

Ан се спря и не каза да задават въпроси. Тя имаше тази нощ. Сега тя не знае какво е щастие. Какво повече може да искате?

Дани стоеше пред Ан малко объркан. Тя го погледна с любов, но не и към себе си, сякаш невидима стена изведнъж се появи сред тях.

- Ан? - провлече той. - Какво не е наред?

- Нищо. Добро утро. Получавате ли достатъчно сън?

- Защо ме остави на мира?

- Не можех да спя повече. И тогава, ако не бях се изправи, който щеше да се суши дрехите си и подготовката на закуска?

- Аз няма да се намокри в дъжда. И по-добре да не ме остави. Добър? Знаеш ли, колко тъжно да се събуди сам?

- Знам, - каза Ан и се усмихна тъжно.

Дани трепна. Тя все още е в ръцете на техния опит. Той не можеше да я накара да забрави. Основното нещо е, не бързайте! - Дани си той. Днес тя беше моята вечер, и то винаги ще бъде моя. Жените са по-трудни да се коригира. Просто трябва да й дадем време.

- Мога ли да те целуна? - каза той и се усмихна лукаво.

- Мога ли да ви хранят закуска? - Аз не се поддаде на провокация Ан.

- Добре, аз ще ям, но абсолютно не е забавно. - Дани се престори, че се обиди.

- Не, ти пееш, моля, с удоволствие. Опитах се. Харесва ли ти?

- Ан, обичам всичко тук. Както кораба на пристанището, като равнината на собствената си летище, подобно на дъждовен червей. - Дени шега, но шегата е истината за това, което той се чувства в момента. Това беше неговата жена и дома му. Той не искаше нищо друго.

Ан разбра, че той е сериозен, но се засмя тирада си като на шега. Тя се страхува от сериозно обяснение. В крайна сметка, всичко е неясно. Всяка излишна дума може да промени атмосферата на един сладък семейство през нощта. Тя искаше малко повече да остане в този очарователен заблуда.

Дани щеше да седне, но тя го спря и попита:

- Може би ще се носят?

- Вие неудобно голи гърдите ми?

- объркан. Не мога да мисля. И имам нужда от него.

- Ан, тогава ще мисля. Ние се съгласихме.

- Не, Дани. Моля, да се облече.

- Разбира се. Вие сте в бързаме да работят и да искате да се отървете от мен.

- Където и да е аз не бързам. Аз се обади и предупреди, че бавя се. Ние просто трябва да се говори. А когато сте голи, не мога да говоря спокойно.

- Ан, по мое мнение, ние имаме добър дълъг разговор вчера. - Дани беше страх. Дали всичко започва отново.

- Дени, моля те. Това е важно.

- Ан, но това, което се случи снощи, нищо на този свят не е важно. Повярвай ми. Моля ви.

- Моля ви - Ан настоя. Те отпочинали като две овце на тесен мост. Някой трябваше да даде. И тъй като не Denny обеща да я бързаме, той вдигна ръце и каза:

- Предавам се, като цяло ми. И щастлив да изпълни Вашите поръчки.

Превръзка, Дени е загубен в предположения за това какво се случва да говоря с него Ан. В края на краищата, те няма да е същото, за да обсъдят проникване му в живота си. През последните няколко часа, той се намеси в нейна територия толкова дълбоко, че може би е по-добре да се предадат. Той знаеше, че тя е всичко му се прости. И така, какво друго да говорим?

Не, той не й позволи да се разбият живота си. Тя няма да бъде в състояние да го убеди, че тази нощ инцидент и глада копнеж органи. Ако тя се съпротивлява, той просто я дръпна обратно в леглото. О, там той я убеждава!

Няколко минути по-късно той бе седнал на масата и щастлива за усвояване на храната.

- Харесва ли ти? - попита Ан. Тя беше седнал отпред, почивка ръце брадичката й, и се втренчи в Дани.

- А ти харесва? - той отговори с въпрос.

- Знаеш ли, Дени. Това беше. Аз не знам как да обясня. Имам чувството, че тя винаги е била. Това беше вчера, днес, утре ще стане. Направихме първи път заедно, но дори и за миг аз не се чувствам, че тялото ви е чуждо за мен.

Дени с изненада погледна Ан. Той е абсолютно точно предаде собствените си чувства. Да, точно така, и се разклаща всичко. Той я люби така, сякаш го е милион пъти. Той знаеше, че уханието й, всяка извивка на тялото й, всички желания. Те разбираха без думи, това, което те искат в една или друга времето.

- Ан, спрете. Можете да чете мислите ми. И това червата трогателен сърцето ми. Една жена не трябва да имат добро разбиране човек.

- Защо? Толкова ли е лошо? Или греша?

- No. Но това е страшно. Ако вече да знаят, какво остава за мен?