Признаване на дълг след изтичането

В съответствие с нововъведени н. 2 супени лъжици. 206 от Гражданския процесуален кодекс, ако след изтичане на давностния срок на длъжника или друга задълженото лице признава дълга си в писмен вид, започва отново давностния срок. Тази правна структура е напълно нова за нашата правна система, която е предварително условие за възможността за временно, прекъсване и възстановяване на давностния срок, но не създаде нов мандат след изтичането на срока му.

Давностният срок е периодът на съдебна защита на правата. Съответно, с изтичането на давностния срок, правото на себе си не спира, но само губи елемент от възможностите на съдебната защита, трансформира в естествен задължение.

В тази връзка може да възникне въпросът на практика и какви ще са правните последици от признаване на дълга от страна на длъжника, дори и след заемодателя заведоха дело, и той е бил отказан поради пропускането на срока на давност.

На първо място, може да се предположи, че признаването на дълга от страна на длъжника след решението на процесуални правила е предмет на професионална квалификация като ново обстоятелство, т.е. обстоятелства, които са от значение за делото, и които са възникнали след приемането на съдебно решение. Въпреки ч. 3 супени лъжици. 311 АПК България установява изчерпателен списък на тези обстоятелства, никой от които не могат да бъдат приложени към дадена ситуация.

На второ място, възможност - да се остави на първоначалното решение съд непроменена, както и нов иск срещу длъжника действия по събиране на дълга по отношение на неговото признаване. Въпреки това, можете да направите аргумент срещу този подход е, че искът е идентичен. Идентичност твърди форми съвпадение на три елемента: страните, предмета и основната претенция. В този случай ще бъде една и съща страна и предмет на иска, той остава спорен въпросът дали причината за действие.

Въз основа на това определение, от една страна, може да се заключи, че в основата на костюм на новата заемодателя се състои от комплекс фактически състав, включващ обстоятелства, от които по-рано течеше посочените изисквания, както и признаването на дълга от страна на ответника извън давност. Следователно, в този подход претенция не е идентична.

Трябва също да се отбележи, че въвеждането на н. 2 супени лъжици. 206 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, без негово съгласие на процесуалното право, на практика може да се окаже по-изгодно за длъжниците. По този начин, задължение изключителен длъжник към кредитора във връзка с изтичането на давностен срок, за да бъдат отписани и неработещо признаването на приходи въз основа на п. 18-ви. 250 от Данъчния кодекс. Следователно размерът на дълга се увеличава облагаемата основа на длъжника за данъчни приходи организации. За да се намали данъчната тежест длъжника въз основа на стр. 2 супени лъжици. 206 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, може да приеме дълг изтичане на давностния срок, а изплащането му не се извършва.

Като се има предвид въпроса за субектите, упълномощени да признаване на задължение, следва да се отбележи, че за разлика давността прекъсване признае дълга от време, в допълнение към длъжника също може да бъде задължен друго лице. Законодателят не предвижда изясняване на това кой се разбира под такъв човек. Следователно, това разбиране ще се формира правната практика.