Приказка! (Richi Rich)

В тъмно-тъмната стая, тъмно-тъмно ... хм. ден, се събрахме три голяма причина (приемаме, че това твърдение е вярно). И те мислех за Дума Дума ... хм ... чудесно.

- Targon! Targon! - тихо, наречена малко рицар, свирене на спящ човек - Събуди се, събуди се добре, вече.
Магьосникът се дръпна и отвори един клепач, изръмжа:
- Е, какво искаш от мен, по дяволите момче? Не виждате ли, аз спя!
- И аз не мога да спя. - тъжно се prosopel Алекс.
- Е, аз имам какво мога да ви помогна?
- Приказка.
- Какво? - тихо попита изненадано магьосник
- Кажи ми една история.
- Не, добре, как може? Казах ти какво страхотна колекция? Ела сън! - Targon излая, а след това се извърна от малък рицар, с главата му погребан в одеяло и отиде да спи, който нагло бе прекъснат момчето.
Той сънувал, че е заобиколен от тихата гора джунгла гъсталака на млади дръвчета и дълга бяла брада лишеите, висящи гирлянди с смърчови клони. Ярки ивици от слънчева светлина, пробивайки през покрива на дърветата, разсейват мрака на гъста гора и забулени тази сребриста светлина. Но сега чрез този воал се чува едно дете да плаче. Такава запознат и дразнеща болка. Той, подобно на дъжд отмива красотата, която наскоро е заобиколен магьосника.
- Какво да правя с теб? - Targon рязко дръпна одеяло.
- Кажи ми една история, и аз съм от - избърсване сълзи с ръкава си и попита рицарят.
Магьосникът знаеше проклетата момчето изрично поставя mordahu нарани котето, но да се съпротивлява, дори и да е псевдо-плача на бебето, че не може. Тежка въздишка Targon се на леглото до седнало положение и помоли Алекс да легне и удари с ръката си върху възглавницата до него. На момчето бързо се успокои и разцъфна в радостна усмивка, легна до него с главата си на колене. Магьосникът се усмихна отново, знаейки, че момчето отново имаше пътя си.
- Приказка като приказка ...