Погледни ме, Sesiliya Ахърн, онлайн книги, които четем - библиотека fictionbook

Усетих, че ние все още трябва да обясня нещо. Silent е някак неудобно.

- Знаеш ли, Елизабет ми каза днес, че аз нося тези дрехи, било, защото това е форма, или защото не ми е познато ми грижи, или липса на въображение. - въздъхнах аз. - Вие разбирате, въображение - последното нещо, което липсва.

- И аз знам, че хигиената имам всичко в ред - казах аз. - И тогава си мислех за варианта с униформите. - Погледнах надолу към себе си от горе до долу. - Знаеш ли, може би, че е права.

Opal сви устни.

- Една от функциите е да Елизабет, че тя също носи униформи. Облечен в черно: всеки ден едни и същи скучни костюми, грим прилича на маска и косата й винаги се дръпна назад. Като цяло, нищо не е безплатно. Тя работи през цялото време и това отнема много сериозно. - Потресен, аз погледна в очите на Опал, внезапно осъзнавайки нещо. - Opal, имахме абсолютно сходни. Opal мълчеше.

- И през цялото това време се обадих й yynchuksom. Opal се засмя весело.

- Исках да я научи как да се забавляват по различен начин да се облича, да се носи маска, за да се спре, да промените живота, така че да се намери щастие и как мога да го направя, ако той е абсолютно същата, каквато е?

Opal кимна леко:

- Иван, аз разбирам. Можете също така да се научат да Елизабет, виждам. Тя дърпа в световната нещо за вас, а вие го съвсем различен начин на живот покажа.

- В събота хванахме Джини Джоуи - казах тихо, като се съгласи с нея.

Opal отвори шкафа зад нея и се усмихна:

- Е, добре, те дойдоха! - казах аз с радост, когато видя в банката килер Джини Jow.

- Един ваш твърде пристигна, Иван - сериозно каза Opal.

Усетих се изчервявам, и смени темата:

- Знаеш ли, снощи тя е в състояние да спи през шест часа спокоен сън. Това се случи за първи път.

изразяване Opal омекна.

- Иване, какво ти каза?

- Не, аз я наблюдаваше ... - спрях. - Слушай, Опал, прекарах нощта там. Аз просто я държеше, докато тя заспа, няма нищо. Тя ме помоли. - Опитах се да направя думите ми звучат убедително. - И ако се опитате да си припомним, както и с други приятели, аз винаги съм. Чел съм ги приказки за лека нощ, да седне с тях, докато не заспивам, а понякога дори спи до Iola. Не е установена разлика.

- Какво мислиш, колко повече време ви е необходимо да се работи с него?

Той ме докосна. С разтуптяно сърце. Преди всичко като Opal никога не попитах. За някой това никога не е било въпрос на време, всичко трябваше да се развива по естествен път. Понякога е необходимо да прекарат с някой, само един ден, а понякога и три месеца. И никога досега не сме задали за този период от време.

- Защо питаш?

- О, - тя беше нервен и напрегнат - Просто се чудех. От любопитство ... Иван, по-добре от теб аз имам никой, и аз искам да се помни, че има толкова много хора, които имат нужда от вас.

- Знам - каза доста рязко аз. Никога не съм чувал този тон Opal стана толкова злобен и въздух, боядисани в синьо и черно, и аз не го харесвам.

- Е, - каза тя твърде весело. - Може ли да се сложи това в изследователска лаборатория по пътя към съблекалнята? - И тя ми даде един буркан с Джийни Джо.

Разбира се, аз я заведох на банката. Вътре бяха три Джини Zhou, един от Лука, Елизабет и на втория, третия сам. Те лежаха на дъното на буркана, почивка след пътуване на вятъра.

- Засега - казах аз, и излезе от кабинета. Чувствах се така, сякаш току-що бяхме имали спор, но нищо подобно не се е случило.

Вървях по коридора, плътно стиснал капакът банки до Джини Jow които не се изпълняват към свободата. Когато отидох в лабораторията за Оскар беда от замразени изражение на лицето на паника.

- Запознайте се с волиера! - извика той, течаща покрай вратата с разперени ръце, бяла роба върху него се развяваше, което го прави да изглежда като анимационен герой.

Сложих на банката на сигурно място и побърза да волиерата. Оскар се завтече право към мен, но в последния момент скочи настрана, измамени го преследва един сноп от пожар, така че той лети с пълна скорост директно в клетката.

- Ха! - Оскар щастливо се засмя, превръщайки ключ и го размаха пред волиерата. На челото му лъщеше от пот.

- Що за чудовище зареди земя? - попитах аз и пристъпи по-близо.

- Внимание! - извика Оскар, а аз отскочи назад. - Вие сте прав, че това не е земята, тя е зареди. - Той избърса челото си с кърпичка.

- Какво искаш да кажеш "не на земята"?

- Е, не на земята, - каза той. - Иван, са никога не сте виждали падаща звезда?

- Разбира се, че съм виждал. - Вървях около ограждението от всички страни. - Но това не е толкова близо.