опционални задължения

Те се различават по това, че са само предмет на изпълнение, обаче, длъжникът има право да го замени с друг, предварително определена тема. Правото да се противопостави на евентуално заменяне на ангажиментите винаги принадлежи изключително на длъжника. Кредиторът има право да претендира само по отношение на главното задължение на субекта. Нищожността на главното задължение води до задължения за инвалидност, като цяло. Неспособността да се изпълняват задълженията на основния предмет на задължението престава, невъзможността на такова действие, което може да бъде заменен, не се прилага за съществуващ дълг.

4. Специфични и общи задължения

5. делими и неделими задължения

Задължения обект, които могат да се разделят на еднородни части, така че всяка част от запазват в значителна степен всички свойства на цяло счита отделими. Задължения тема, която не позволява такова разделение на части, се признават неделими. Сред неделими задължения включва задължението за прехвърляне на неделими неща (недвижимо имущество, къща), задължението за предоставяне на услуги; дели да се включат по своето естество задължения. Главната особеност на неделимото задължение се изразява в това, че в случай на множество теми като закона за отговорността установява режим за тяхната солидарност; дели по отношение на задълженията, като общо правило - е множество сподели, освен ако в закона и условията на задължението не предполага друго.

Участие в задължението на трети лица. правила по подразбиране и прибягват задължения на Гражданския процесуален кодекс.

Всяко задължение създава правна връзка под формата на взаимно субективни права и задължения между двете страни, които са посочени като кредиторите и длъжниците. В съответствие с това на кредитора - на упълномощеното лице, притежател на субективното право да претендира и длъжник - длъжен човек, носител на субективни отговорности към кредитора. Като страна на задълженията може да прави каквито и да било предмети GP. Изпълнение на задължения трябва да се направи правилно по отношение на длъжника по отношение на подходящо заемодателя, тъй като задължението по принцип не създават права и задължения за трети лица. В случай на спор относно изпълнението на дадено задължение, участниците в гражданския процес - на първо място се страни по спора. Ето защо, на трето лице - участниците в спора не е така. Като изключение от гражданското право дава възможност да участват в задълженията на трети лица. Първо, като общо правило се разграничат 2 форми на такова участие:

Пренасочване на изпълнение се извършва в случаите, когато длъжникът прехвърля на трето лице по отношение на взискателя (Исканията за извършване на определени действия, произтичащи от закона или договор). В тази ситуация, 3 човек не стане страна на предприятието, както по отношение на кредитора само изпълни действителното действие (прехвърля сума пари, имущество, извършва някаква работа). В този случай, длъжникът е бил елиминиран от това задължение, няма наследствени права. Ето защо длъжникът е отговорен по отношение на кредитора, поради действия или бездействия на трети лица, свързани с провала на агенцията или на неточно изпълнение. Когато преназначаване длъжник е задължен да информира тази трета страна за условията и съдържанието на задължението, което той ще изпълни за длъжника. В този случай, заемодателят се задължава да вземе трето лице, като изпълнение, за да му даде документ, потвърждаващ факта на изпълнение, освен в случаите, когато самоличността на длъжника е от съществено значение за кредиторите. Като правило, такива ограничения съществуват в задълженията за предоставяне на услуги, произтичащи от доверителни (лично доверие) сделки. Тези забрани не са абсолютни. Но има и изключения. По-специално, съгласно претенция 2 st.313 GC България трето лице има право да предложи на изпълнението на един кредитор на длъжника, а именно, за своя сметка удовлетвори кредитора без съгласието на длъжника. Само в този случай, третата страна ще премине право да поиска правата на вземането на кредитора за изпълнение на задълженията, ще има приемственост. Подобна ситуация възниква в случаите, когато трета страна по отношение на реална заплаха от загуба на определени права по отношение на имуществото на длъжника (право да отдава под наем и правото на залог).