Ограничена отговорност на работника

Финансова отговорност - това вреди, причинени на една от страните на трудовите отношения, от другата страна. Ако говорим за отговорност на работника или служителя до работодателя, ние можем да се разграничат два вида отговорност:

  • Limited - служителят плаща за щетите, причинени в размер на средните доходи;
  • Пълна - когато работникът или служителят плаща пълния размер на вредите, причинени на тях, независимо от доходите си. Тя се определя въз основа на договор или на закона.

Финансова отговорност на всички служители на предприятието, независимо от формата на собственост бизнес. В чл. 233 TC България дадени условия, само при наличието на които може да се получи ограничена и пълна отговорност на работника:

  • Преки действителни щети. Това е истински спад в паричните активи на работодателя, или влошаване на състоянието му, както и на разходите за възстановяване на имота или закупуването на нов. Това важи и за имуществото на трети лица, които се съхраняват от работодателя, а той носи отговорност за това;
  • Неправомерни действия или бездействия на работника или служителя, който е довел до щети;
  • Присъствието на служител на вина;
  • Наличието на причинна връзка между щетите и поведението на работника или служителя.

С ограничена отговорност е длъжен да обезщети работника или служителя в рамките на определен период. Като общо правило, служител, който е виновен за причиняване на преки щети на работодателя си го плаща, но в рамките на определен период. Ето защо, тази отговорност се нарича ограничен. Пропуснати ползи работодател не възстановява.

Това означава, че ако, действия или бездействия, причинени щети на работодателя работникът или служителят е по-малка или равна на средния доход на виновните в деня на причиняване на вреди, такива щети ще бъде изискана. Ако размерът на щетите надхвърля определена сума, а след това я плати щети и ограничен.

За да се изчисли средните доходи на служителя за виновен, съгласно чл. 139 TC RF, като се вземат предвид всички трудови плащания през предходната календарна година:

  • Заплатите;
  • Добавки и допълнителни възнаграждения;
  • Бонуси и компенсация;
  • Възнаграждения и други плащания, определени от системата на заплащане на предприятието.

В чл. България TC 239 се изброяват случаите, при които се изключва ограничената отговорност на работника:

  • Наличието на непреодолима сила, т.е. обстоятелствата, с които човек е в състояние да се справи. Това природно бедствие, авария, изкуствени или природни бедствия, политически събития и явления;
  • Нормално икономически риск - работникът или служителят е взел всички необходими мерки за предотвратяване на щети на изпълнява задълженията си. Главното условие - липсата на вина на работника или служителя;
  • Спешност - увреждане на имущество на работодателя е причинена в резултат на премахването на обстоятелства, застрашаващи личността и правата на работниците;
  • Превишаване пределите на неизбежната отбрана - щетите, нанесени в резултат на обстоятелства, които застрашават живота и здравето както на служителите и трети страни.
  • Неспазването от страна на работодателя на своите задължения и да се запази собствеността си, поверена му, и не предоставят необходимите условия за нейното опазване. В този случай, работодателят ще се обезщети.

Задължението да се докаже, че не са налице обстоятелства, които водят до имуществена отговорност на работника носи от работодателя. Ако той не го докажа на себе си или на трето лице да обезщети, той ще бъде сам.