Носов истории краставици

След като Павлик взе със себе си Котка върху риболова на реката. Но те не са били късмет този ден: Рибите не кълват. Но когато се върна, те имам в градината на фермата и отбеляза джобове пълни с краставици. Колхозен пазач ги забелязал и подсвирна съдийски сигнал. Те бягат от него. На път за вкъщи Pavlik мислех, тъй като ако не се прибера, защото той се изкачва на градини на други хора. И той даде своите краставици Котка. Котка се прибрах радостно:

- Мамо, аз ви донесе краставица!

Мама погледна, и джобовете му пълни с краставици и краставица лъжа в пазвата си, и в ръцете на още две големи краставица.

- Откъде да ги вземем? - казва мама.

- Какво градина?

- Там, в близост до река, на ТКЗС.

- Кой според вас позволи?

- Не, аз съм изтръгна.

- Не, не е откраднат, и просто ... се Павлик, но не мога да бъда, или какво? Е, аз го взех.

Котка започна да се извади от джобовете на краставици.

- Чакай, чакай! Не е за качване! - казва мама.

- Сега ги върна!

- Къде съм аз ще ги нося? Те са израснали в градината, а аз да се чувстват ограбени. И все пак, те вече няма да растат.

- Нищо otnesosh и положи върху канапе от същото, което аз разкъса.

- Е, аз ще ги хвърлят.

- Не, не го изхвърляйте! Ти не ги насадя, не повдигна и нямаш право да изхвърлите.

Котка почна да вика:

- Има един пазач. Той подсвирна за нас, а ние избяга.

- Виждате ли това, което правите! И ако той ви хванат?

- Той няма да бъде хванат. Той вече беше стар дядо.

- Е, не те ли е срам! - казва мама. - За дядо за тези краставици отговори. Знайте, че краставици са си отишли, те ще кажат, че вината на дядо ми. Тя ще бъде добре?

Майката започва да се навира краставици в джоба Котка. Котка извика и извика:

- Аз няма да отида! Дядо пистолет. Той стреля и ме убива.

- И нека убият! По-добре, че аз нямам син, отколкото да бъде син на крадец!

- Добре, ела с мен, мамо! В двора на тъмно. Страх ме е.

- И не се страхуват да поемат?

Майка даде Котка в ръцете на две краставици, които не се побират в джоба си, и го поведе към вратата.

- Или Кери краставици, или напълно да изчезнат от дома си, ти не си сина ми!

Котка се обърна и бавно тръгна надолу по улицата.

Той вече беше доста тъмно.

"Аз ще ги хвърлят тук, в канавката, а аз казвам, че я пренесе - тя решава да Котка и започна да се огледам. - Не, аз ще взема: някой друг да го види, и дядо ми, защото аз ще се ".

Той тръгна надолу по улицата и се разплака. Той беше уплашен.

"Pavlik е добро! - помисли си Котка. - Даде ми си краставица, а той седи у дома си. Обзалагам се, че той не се страхува. "

Котка остави селото и отиде на полето. Нямаше нито една душа. От страх, че не можех да си спомня как да стигна до градината. Той се спря на хижата, стои и плаче силно и по-силно. Watchman чу и дойде при него.

- Защо плачеш? - пита той.

- Дядо, донесох краставиците.

- И ние Павлик отрязана. Мама каза, че съм извършва гърба.

- Това го е грижа! - Аз изненада охраната. - Това означава, че ще свирна и все още краставици е откраднал. Това не е добре!

- Pavlik взе, и аз го взех. Той ми и им дал краставица каза.

- И вие не гледам на Павлик, той трябва да разбере. Е, вече не го правят. Нека краставиците, и се прибера вкъщи.

Котка извади краставици и ги сложи на леглото.

- Е, добре ли е? - попита старецът.

- Никой не липсва ... - каза Котка и отново заплака.

- Защо да не е достатъчно, къде е той?

- Дядо, изядох една краставица. Какво ще се случи сега?

- Ами да бъде? Нищо няма да се случи. Изядох и яде добре. На здраве.

- А ти, дядо, нищо няма да се случи, защото на краставицата липсва?

- Харесва ли ви сделка! - Дядо се засмя. - Не, една краставица нищо. Сега, ако не сте взели от другите, тогава, да, и не.

Котка изтича към дома си. После спря и извика от разстояние:

- И това е една краставица, че аз ядох, как тя ще се счита - Откраднах го или не?

- Хм! - каза дядото. - Ето какво задачата! Е, какво има, нека не крадат.

- Добре, помислете за това, което съм го представи.

- Благодаря ти, дядо! Аз ще отида.

Котка с пълна втурна през полето, от другата страна на дерето, моста над реката, и не бързайте, той мина през село дома. Душата му е щастлив.