Методи за определяне на размера на мито

База за определяне на размера на данъка, мита може да бъде митническата стойност на стоките, физически показатели (обем, брой) преминават през митническата граница на стоките, или и двете едновременно.

Системата за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на общи принципи на митническата стойност, в международната практика.

Митническа стойност на вземанията, т.е., заявява една от митническите власти на България, на декларатора, когато се движат стоки през митническата граница на българина. митническата стойност се определя от декларатора в съответствие с приетите методи за определяне на митническата стойност, контрола върху точността на определяне на митническата стойност предоставя на митническите органи провеждане на митническото оформяне на стоки (митнически или митнически пункт).

Българското законодателство определя следните шест методите за определяне на митническата стойност на стоките, внесени на митническата територия на Република България:

- договорната стойност на внасяните стоки;

- договорната стойност на идентични стоки;

- договорната стойност на сходни стоки;

В България, Закона "На митническа тарифа" основен метод за определяне на метода на митническата стойност, приета договорната стойност на внесените стоки.

При прилагането на метода на договорната стойност на внесени стоки на митническата стойност на внесените стоки на територията на България е цената на сделката действително платената или дължима за внасяните стоки в момента на преминаване на митническата граница на. При определяне на митническата стойност на стойността на сделката включва следните компоненти, ако те не са били включени по-рано:

- Цената на доставката на стоки до летището, пристанището или друго място за внос на стоки на територията на България;

- разходи, направени от купувача;

- съответната част от разходите за стоки и услуги, които са пряко или косвено, предоставени от купувача, безплатно или на намалена цена за използване във връзка с производството или продажбата за износ на стоките, подлежащи на остойностяване;

- авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания за използване на интелектуалната собственост, която купувачът трябва пряко или косвено приложи като условие за продажбата на стоките, подлежащи на остойностяване;

- размер на пряка или непряка доходите на продавача от всяка последваща препродажба, разпореждане или на ползване на стоките, подлежащи на остойностяване на българска територия.

Този метод не може да се използва за определяне на митническата стойност на стоките, ако:

- има ограничения за правата на купувача за стоки, които се оценяват, с изключение на ограниченията, установени от българското законодателство, ограничава географския регион, в който могат да бъдат препродавани на стоките; ограничения, които не оказват влияние върху цената на стоките;

- продажба и цената на сделката зависят от спазването на условията, на въздействието на които не могат да бъдат взети под внимание;

- данни, използвани от декларатора, когато или не са декларираната митническа стойност не е документирано количествено, надеждна и обективна;

- участниците в сделката са свързани лица, освен в случаите, когато връзката им не е повлияла върху цената на сделката, което трябва да бъде доказано от декларатора.

Като основа за определяне на митническата стойност на стоките, договорната стойност на идентични стоки, се приема цената на сделката на идентични стоки, т.е. идентичен във всяко отношение на подлежащите на остойностяване стоки във физическия характеристики, качеството и репутацията на пазара, страната на произход и производител.

При прилагането на метода на договорната стойност на сходни стоки, е установено, че чрез подобно значение стоки, които, въпреки че не са идентични във всяко отношение, имат сходни характеристики и се състоят от сходни елементи, която им позволява да изпълняват същите функции, както и стоките, подлежащи на остойностяване, и да бъде търговски взаимозаменяеми.

Като основа за определяне на митническата стойност в съответствие с метода, приет чрез изваждане на стойността на единичната цена, по която очакваните идентични или сходни стоки се продават на най-голямата партия на българска територия не по-късно от 90 дни от датата на вноса на стоките, подлежащи на остойностяване, член на сделката, което не е свързано лице с продавача. От стойността на сделката с нормативно признатите разходи за изплащане на комисионни, бонуси върху печалбата, в размер на вносните мита, данъци, такси и други плащания, разходите за транспорт, обработка и застраховка, направени в България.

Митническата стойност на метода на приспадане на разходите се прави в случай на оценка на идентични или сходни стоки, които ще се продават на територията на България, без да променя първоначалното си състояние.

Като основа за определяне на митническата стойност на метода за добавяне на стойността на стоките, приети изчислява цената, като добавите:

- разходите за материали и разноски по производството на този продукт;

- общите разходи, характерни за продажба в България от страната на износа на стоки от същия вид, в частност на транспортните разходи, работа, застраховка;

Ако стоки митническа стойност не може да бъде определено чрез обявяване на последователно прилагане на предишните методи, или ако аргументите на митническия орган счита, че не могат да се използват тези методи, митническата стойност се определя и доказва, съкратени от обмисля световната практика и различни цени информация.

Използването на тези методи има шест специфична последователност за използване. Основният метод за определяне на митническата стойност е методът на договорната стойност на внесените стоки. В този случай, ако не може да се използва основният метод, се прилага последователно, като всеки от тези методи. Във всеки следващ метод се прилага, ако митническата стойност не може да се определи с помощта на предишния метод. Методи за добавяне и изваждане стойност могат да бъдат използвани в обратна последователност.

Процедурата за определяне на митническата стойност на изнесените стоки се определя от правителството на България. Митническата стойност на изнесените стоки се основава на цената на сделката, т.е. действително платената цена или подлежащата на плащане при продажба на стоки за износ.

Митническата стойност на изнесените стоки включват разходите, направени от купувача, но не са включени в действително платената цена или дължимата цена сделка, като комисионни и брокерски такси; разходите за контейнери, данъци, ако те не са предмет на обезщетение от държавата и др.

В някои случаи, митническата стойност се определя или въз основа на представен от декларатора счетоводните документи на продавач-износител, които отразяват разходите за неговото производство и продажба на стоки за износ, както и размерът на печалбата, получена от износителя върху износа на идентични или сходни стоки на митническата територия на българската, или въз основа на счетоводните данни за да влезе в профила и отписани от баланса на изнасяните стоки. И, в краен случай - с митническата стойност на изнесените стоки се основава на информация за цените на идентични или сходни стоки.

Изчисление на заплащане на мито, съгласно следните формули.

Формула 1 се използва във връзка със стоки, подлежащи на облагане с мито в размер в евро за единица. В този случай, базата за изчисление е подходящото количество стоки.

Pi - размерът на митото;

W - количество на стоки;

C - митническа ставка в евро за единица продукт;

обменния курс на еврото, определен от Централната банка на България към датата на приемане на митническата декларация - Ke;

Square - обменният курс, който съдържа митническата стойност, установена от Централната банка на България към датата на приемане на митническата декларация.

2. формулата, използвана във връзка със стоки, подлежащи на облагане с мито в размер, като процент от митническата стойност на стоките.

Pi = ул х С, където:

Pi - размерът на митото;

Арт - митническата стойност на стоките;

митническа ставка митнически създадена като процент върху митническата стойност на стоките - C.

Формула 3 се използва във връзка със стоки, подлежащи на облагане с мито в комбинирани цени. В този случай, предишните две формули: първо, таксата се изчислява по курса в евро за единица продукт, а след това изчисляват таксата за скоростта на адвалорно. За определяне на размера на окончателното мито заплаща, като се използва най-голямата от стойностите, получени, както е определено от всяка формула.

За разлика от други данъци, митнически плащания се плащат директно на митническия орган, както и за стоки, изпратени от международната поща - държавни комуникационна компания, която след това прехвърля тези плащания към сметките на митническите органи. Платецът на митата са пряко или декларатор или друго лице. В съответствие с Митническия кодекс, всяко заинтересувано лице има право да направи митни сборове, освен в някои случаи не са обхванати от Кодекса. По-специално, платецът на митата могат да бъдат: представител на собственика на стоките, чрез пълномощник, транспортна фирма, която е превозвачът, митнически брокер.

Митнически плащания се изплащат преди или едновременно с митническата декларация. Като се движите през митническата граница на България на стоки за търговски цели, митнически плащания се изплащат едновременно с митническата декларация. Ако митническата декларация не е подадена в предвидения срок, в който случай сроковете за заплащане на митни сборове се изчислява от датата на изтичане на митническата декларация.

В случаите, когато участниците на външноикономическата дейност активно извършват външнотърговска дейност, за да се улесни работата му осигурява форма на авансово плащане на мита. Процедурата за възстановяване надплатени суми на мита митниците и данъчното законодателство установено следното. За платеца за връщане подаде съответната молба с копие от товарни митническа декларация, оригиналните платежни документи, както и някои други документи. За възстановяване на надвнесени суми, може да се подаде в срок от три години, считано от датата на плащане на тази сума. Връща се от сметките на митническия орган на сметката на платеца само при падежа съществуващите си дългове. При упражняването на връщане прие писмено решение за връщане на надвнесени суми. Информация за работата на представената информация на данъчната администрация, която е регистрирана от платеца.

може да се плати мито във валутата на България, както и в промяна на валутните курсове са цитирани от Централната банка на България. Около половината от размера на митата от участниците външноикономическата дейност са направени в чуждестранна валута.

Въпроси за самоконтрол:

1. Какво се прилага за акцизни стоки и акцизни видове минерални суровини?

2. Кои са платеца на акцизите в България?

3. Какви са определящите характеристики на обекта на облагане с акцизи?

4. Каква е данъчната основа за изчисляване и изплащане на акциза? Каква е функцията на определяне на продажбата на стоки и минерални суровини?

5. Какви документи трябва да бъдат представени пред данъчните власти за потвърждение документален филм на стоки за износ?

6. Каква е процедурата за изчисляване на акциза да бъде принос към бюджета, когато производството на акцизни стоки се използват и други акцизни стоки, на които на територията на България вече е платил на акциза?

7. Как да брои сумата на акциза платен за суровините, използвани в производството на стоки, които не подлежат на облагане с?

8. кой и какво наредби определя акцизните ставки? Какво съществуват ставките на облагане?

9. Каква е процедурата за изчисляване и изплащане на акцизите в бюджета?

10. Какви са условията за плащане на акцизи в бюджета?

11. Какви са характеристиките на облагане с акциз, когато се движат акцизни стоки през територията на България?

12. Как е данъчната основа при продажбата на стоки, които са обект на различни ставки на акциза?

13. Как е датата на продажбата на акцизни стоки и акцизни минерални суровини?

14. Какво е данъчното облекчение? Каква е процедурата за тяхното прилагане?

15. Какви разпоредби уреждат по реда на нейното събиране?

16. Какви функции характеризират мита като плащане на данъци?

съществуват 17. Какви видове и кои от тях са български мита?

18. Какви са отличителните черти на цени от мита? Какви са техните видове са там?

19. Какво е тарифата?

20. Какви са предимствата да плащат мита?

21. Каква е основата за налагане на мита?

22. Как е митническата стойност на внесените стоки в България?

23. Как е митническата стойност на изнесените стоки от България?

24. Как е размерът на дължимите мита?

25. Каква е процедурата и условията за плащане на мита?

Разработено от: доцент по