Места за постоянно разполагане
Места за постоянно разполагане
Преди войната Osintorf е сериозно начинание за развитието на торф, която в средата на 1930-те години. Той започна активно развитие на ресурсите. Работна сила, включително и сезонни работници, пристигнали тук почти в цялата страна. В 11 села е построена Osintorf тип барака, проектиран за 10 хиляди души. Доколкото ни е известно, в бъдеще, компанията планира да разшири дейността си в още по-мощен център за добив на торф. [108]
Паметна плоча, посветена на главата на метрото ositorfskogo S. Shmuglevskomu
До началото на 1942 жители Osintorf в търсене на по-питателна живот започна да отиде в близкото село. Жените и децата, властите не разреши да напуснат своите казарми. Мъжете и младите хора са регистрирани в офиса на коменданта и без специално разрешение да напусне селото не е имал право. Всички дееспособно население, тъй като четиринадесет годишна възраст, включени в екипите в съответствие с техните специалности и умения.
През есента на 1941 г. от Германия torfonasosnye бяха доставени нови кранове и електрически двигатели. Въпреки това, на местния подземен движение е в състояние да извърши успешно саботаж и да унищожи оборудването. След няколко дни, германците подредени местните жители да се издигне около 4-ти и 5-ти селища бодлива телена ограда и изграждане на наблюдателни кули. Тук се намира в лагера на съветски военнопленници. [112]
Един от най-типичните сгради в центъра на селото Osintorf. През годините военни - RNNA казарми. Фото I. Sirikova
К. Г. Kromiadi описва появата на имигрантите в Osintorf, както следва: "По времето, когато ние пристигнахме ... зает има само един централен селище ... запознаят на място с жилищни ресурси, ние решихме да поемат контрола сграда в централата и складове, болница - болница, а в селата - под бараки "[115]. Известно е, че в централната селището (намира се на 300 метра от селището седмо) помещава заема военни и граждански структури. Тук, германците и помещенията в централата и складове за съхранение на руската група. На 7-ми селото след изгонването на местните жители стана гарнизон разположени, получил името "София".
Споделяне на страницата