Лизинг като един вид инвестиционна дейност, правното регулиране на лизинговите отношения - лизинг

Правно регулиране на лизинговите отношения

Според гражданското законодателство на Република България наетият актив се прехвърля за временно притежаването и използването на лизингополучателя е собственост на лизингодателя и записани в сметките на счетоводни и данъчни неговите записи. В този случай, правото на владение и ползване на собственост е все още с прехвърлянето на имот под наем, лизингополучателят сключи цялата си собственост, освен ако в договора за лизинг е предвидено друго.

По този начин, лизингодателят запазва само правото да нареди на наетия актив, което включва правото да се оттегли от собствеността върху лизинговия обект и използването на лизингополучателя в случаите и по реда, предвиден в гражданското законодателство на Република България или на договора за финансов лизинг.

Прехвърлени под договор за наем на имота трябва да отговарят на условията на договора за лизинг и предназначението на имота. Това се гарантира от факта, че действителният избор за прехвърляне на придобити при условията на договор за наем на имота, направени от лизингополучателя.

наетия актив се прехвърля към договора за наем заедно с всичките му принадлежности и всички документи (технически паспорт и т.н.), както и в строго определен срок финансов лизинг договор.

Поддръжка на наетия актив, като се гарантира неговата безопасност, както и изпълнението на столицата и текущи ремонти, освен ако не е предвидено друго в договора за наем, упражненията лизингополучателя. Този факт се обяснява с факта, че той е бил наемател на имота с имота, получени в пълен размер, както и правото да го използва. Освен това, според това твърдение. 4 супени лъжици. 17 от Федералния закон "За финансова наем (лизинг)" при прекратяване на договора за лизинг, независимо от причината, наемателят е длъжен да върне обекта на лизинг с лизингодателя, в състоянието, в което той го получили, при условията на нормално износване и разваляне, породени от договора за наем. Тази разпоредба не се прилага по отношение на споразумения за лизинг, предвижда последващо закупуване на имота.

В процеса на използване на имота от наемателя може да бъде необходимо за превръщането му. Въпреки това, след прекратяването на договора за лизинг, е необходимо да се определи - като компенсирана работа по подобряването на наетия актив от наемателя. Отговорът на този въпрос се осигурява от Федералния закон "За финансова наем (лизинг)" и счетоводни документи.

Според тях, има три случая на подобрения на наетия имот:

1) ако лизингополучателят с писменото съгласие на наемодателя прави за своя сметка за подобряване на наетия актив, самостоятелна, без да вредят на обекта на лизинг, лизингополучателят може след прекратяване на договора за наем за възстановяване на разходите за тези подобрения, освен ако не е предвидено друго в договора за наем;

2) ако лизингополучателят е направила постоянни подобрения без писменото съгласие на наемодателя, за сметка на собствени средства на наетия актив, и освен ако не е предвидено друго в федерален закон, тези подобрения няма да бъдат възстановявани на наемодателя след прекратяване на договора;

3), направен лизингополучателя делими подобрения обекта на лизинг, са негова собственост, освен ако не е предвидено друго в договора за лизинг.

Тъй като, в съответствие с Гражданския процесуален кодекс на България за лизингодателят запазва правото да нареди на наетия актив, той може да възложи на трети лица изцяло или частично правата си по договора за наем; за ползване на наетия актив, за да се привлекат допълнителни средства като обезпечение. Въпреки това, в този случай, наемодателят е длъжен да уведоми наемателя на всички права на трети лица върху обекта на лизинга.

Прехвърлянето на собствеността на наетия актив се определя от чл. 19 от Федералния закон "За финансова наем (лизинг)", който реши, че договорът за лизинг, може да се предвиди, че активите на лизинг става собственост на наемателя след изтичане на договора за наем или докато не изтече при условията, предвидени в споразумението на страните.

Ако имуществото, което е предмет, не се прехвърля на наемателя в рамките на посочения в срока на договора за отдаване под наем, а ако не е определено време, в рамките на разумен срок, наемателят има право, ако закъснението е причинено от обстоятелства, които са на наемодателя отговорност да поиска разваляне на договора и възстановяване загуби.

Ако имотът е регистриран на името на наемателя, в документите за регистрация трябва да посочи информацията за собственика, а собственикът на имота. Въпреки това, в случай на прекратяване на договора, както и оттеглянето на лизингодателя на наетия актив по искане на последните държавни органи, отговарящи за регистрацията, са задължени да отмените записа на собственика (потребител).

Отговорността за безопасността на наетия актив от всички видове щети на имущество, както и рисковете, свързани с неговата смърт, загуба, повреда, кражба, преждевременна повреда, грешка, направена по време на монтажа или експлоатацията на, и други рискове собственост от датата на действителното получаване на наетия актив се лизингополучателя, освен ако не е предвидено друго в договора за лизинг. Тази разпоредба се основава на съдържанието на елемента. 669 от Гражданския процесуален кодекс, който гласи, че рискът от случайна загуба, или от случайна повреда на наетия имот на лизингополучателя в момента на предаването на наетия имот.

Въпреки това, ние трябва да се спомене, че не всички рискове от наетия имот е с наемател. В съответствие с п. 2 супени лъжици. 22 риск от неизпълнение на задълженията от задълженията за продавача по договора за покупко-продажба на наетия актив и загубите от това са за сметка на страната от споразумението за лизинг, който е избрал продавача. Е. Този риск може да носи както на наемателя и наемодателя.

По същия начин разпространява и рискът от изплащане цели обект разминаване на употреба на лизинг предмета на договора. Провеждане на този риск и загуби, е отговорност на страната, която избра предмет на лизинг.

Въпреки, че заслужава да се отбележи, че тъй като правилата на гражданското право, регулиращи финансовия лизинг, повечето от тях са диспозитив, лизингодателя и лизингополучателя има право самостоятелно да разработи и приложи разпоредбите за финансиране на договор за наем на разпределението на риска по отношение на всеки друг прехвърля собственост.

За възстановяване на щети, свързани с възможно появата на тези рискове, страните по договора за лизинг могат да използват на осигурителния институт. Така че е необходимо да се направи разграничение между задължителни и доброволни застраховки по договора за аренда.

имущественото застраховане период се определя въз основа на гражданското право. Тъй като п. 1 супена лъжица. 21 постановява, че обект застраховка лизинг срещу рискове от загубване (унищожаване), недостиг или щети, нанесени на датата на доставка на имота и продавача преди изтичане на договора за наем, освен ако не е предвидено друго в договора. В този случай, от страна в качеството на застрахования и на получателя, както и застраховка лизингов период обект споразумението е определено лизинг. Този вид застраховка е доброволно, т.е.. Е. Двете страни могат да използват този инструмент, за да защитят интересите на собственост, и не го прилагат на всички. Същото се отнася и до (финансови) рисковете, застрахователна дейност.

Задължителна застраховка лизингополучателя се извършва в случаите, определени от законодателството на Република България по застрахователни дейности, както и ал. 3 на чл. 21 от Федералния закон "За финансова наем (лизинг)". Тези случаи, по-специално: отговорността за изпълнението на задълженията, произтичащи от увреждане на живота, здравето или имуществото на други лица, докато използвате имот за отдаване под наем.

Икономическата основа на договора за наем, както и всякакъв друг вид лизинг отношения са отдаване под наем (в този случай, лизинговите плащания). Под което се разбира общата сума на плащанията по договора за аренда, която включва компенсация за разходите от страна на лизингодателя, свързани с придобиването и прехвърлянето на наетия актив на лизингополучателя, възстановяване на разходите, свързани с предоставянето на други услуги, предоставяни от договора за финансов лизинг, както и доходите на лизингодателя. Общата сума на договора за лизинг може да включва и цената на обратно изкупуване на наетия актив, освен ако договорът за финансов лизинг се предвижда последващо прехвърляне на собствеността на наетия актив на лизингополучателя.

Размер, метод и честота на лизинговите плащания, определени от споразумението за лизинг, при спазване на разпоредбите на Федералния закон "За финансова наем (лизинг)". Лизинговият договор също се посочва, ако наемодателят и наемателят урежда лизингови плащания продукти (в натура), произведени с помощта на наетия актив - цената за такива продукти.

Трябва да се отбележи, че освен ако не е предвидено друго в договора за лизинг на размера на плащанията по лизинга може да бъде променена по взаимно съгласие на страните, в рамките на срока, предвиден в договора за финансов лизинг, но не по-често от веднъж на три месеца.

задължение на наемателя да плати на лизинговите плащания идват от началото на използването на наемател предмет на договора, ако отново не е предвидено друго в договора за финансов лизинг. За данъчни цели, печалбите лизингови плащания са в съответствие със законодателството в областта на данъците и таксите за разходите, свързани с производството или продажбата.

Не по-малко важна възможност за възстановяване на лизингодателя на разходите, инвестирани в закупуването на прехвърлената по финансов лизинг Имотът е ускорена амортизация. Вярно е, че това важи само за авторитета на страните по споразумението, върху баланса на които се отчита по взаимно съгласие на наетия актив.

Изменение и прекратяване на договора за лизинг е достъпен на традиционните за всички лизингови основания плюс допълнителни основания, посочени в Гражданския процесуален кодекс на Република България и Федералния закон "За финансова наем (лизинг)".

Така че в чл. 668 от Гражданския процесуален кодекс на Република България предвижда едно от основанията за прекратяване на договора за лизинг - провала на наетия имот в определения срок. Въпреки това, той е в действителност, е просто правило, съдържащо се в други думи н. 1 супена лъжица. 620 от Гражданския процесуален кодекс.

FZ "On финансов лизинг (наем)" включва също само едно допълнително основание за прекратяване на договора, определен в ал. 3 супени лъжици. 11, п. 2, чл. 13 и стр. 6, чл. 15. Наемодателят има право да поиска предсрочно прекратяване на договора за наем и да се върне на споразумението в рамките на разумен период от наемателя в случай на неоспорими и очевидно нарушение на задълженията. споразумение Лизинг могат да посочат обстоятелствата, които страните считат, безспорен и явно нарушение на задълженията, и които да доведе до прекратяване на договора за наем и за оттеглянето на наетия актив. Отнемане на нещата, лизинг, винаги води до прекратяване на договора, както и, както се нарича безспорен, фокусът трябва да бъде върху правото на лизингодателя на едностранен отказ от договора, която не изисква прибягване до съда. Процедурата за отнемане на наетия имот от собствеността и ползването на наемателя от гражданското законодателство на Република България и договора за наем. Какво означава провала на наемателя да предаде доброволно на наетия актив на наемодателя не дава право да се оттегли своята сила. Друг начин на действие би означавало произвол. По този начин, само едно средство за защита е наличието на такива ситуации наемодател - да се обърнат към съда.