Латинската азбука и основните правила за произношение

Латинска по биология (включително ботаника) може да се разглежда като независим научен език произлиза от латинската дума на Възраждането, но обогатен с различни думи, заети от гръцки и други езици. В допълнение, много от думите на латински език, използван в биологичните текстове в нова, специално значение. Граматиката на латинския език биологичното значително опростена. Азбука допълва: за разлика от класическия латински, който се използва буквата «й», «ф», «w».

Съвременните номенклатурните кодове изискват научните наименования на живите организми са били оформени на латиница. Тоест, те са написани на латиница, както и да се подчиняват на правилата на Латинска граматика, независимо от това дали те са били взети от език.

В латинската азбука на 25 букви: 7 гласни (А, Е, I, J, о, ф, у) и 18 съгласни (В, С, D, F, G, Н, К, L, M, N, P, Q , R, S, Т, V, X, Z).

А В-B C C D г Е Д Е е G г Н З Й Й К К Л Л М М Н N О О П П Р Р С Т т U U V V X х Y Y Z Z

и бла де ТСЕ д EF GE ха и запишете ка ел ем ен до рН ку ER ES ТЕ в положителни X епсилон зета

[A] [Ь] [ф] или [с] [г] [е] [F], [G] Ukr. [G] [ф] [г] [к] [L] [m] [п] [т] [п] [к] [г] [с] или [с] [т] [г] [а] [ KC] [ф] [S] или [п]

В ботаническата литература с главна буква се пишат всички имена, с изключение на вида и подвида епитет в имената на видове и подвидове.

Особено произношение на гласни

1. гласни [а] [и] [Y] са изразени като на български език:

А а - [а]: Acacia (акация), Acer (atser), Adonis (Adonis).

I I - [и]: ангелика (ангелика), Valeriana (валериана).

2. о - [о]: Solanum (solyanum), Grossularia (гросулар).

U U - [Y]: Leonurus (leonorus), Luzula (Luzula).

3. Е е - [е] преди съгласна звук [е] винаги изразен твърдо: Berberis (Berberis), гербер (гербер);

4. J й - [д] е писано, преди срички гласната и омекотява: Juncus (yunkus), Juniperus (yuniperus)

5. Г Г - [и]: написано в думи от гръцки произход: Hydrastis (hidrastis), Myrtus (Mirtus), Symphytum (simfitum).

Оттенък. Дифтонг - звук, състояща се от две гласни:

1. Ae, а вторият - [е]: Crataegus (grategus), Aegopodium (egopodium), Boehmeria (bemeria), Oenothera (вечерна иглика). В случаите, когато гласните "ад" и "ма" следва да се произнася отделно поставени под знак "..": Aloo (алое)

2. о - [ди]: Laurus (Laurus), Rauvolfia (Rauwolfia)

3. ес - [EI]: Eucommia (eukomiya), евкалипт (eukaliptus).

Особено произношението на някои съгласни:

[N] се произнася звуците [е] [ф] [ад] [ва] [Y]: officinale (ofitsinale), Cerasus (tserazus), cyanus (tsianus);

[А] се произнася във всички други случаи: Caulerpa (Caulerpa). Cladonia (Cladonia), Conium (konium);

2. Н Н - [X] или [д] произнася внимателно се аспирира с дебелина: Hyosciamus (hiostsiamus); в комбинация [Rh] [GH] [та] не се произнася: Rheum (Ревма), Theobroma (теоброма);

3. К К - [до] винаги: Kochia (kohia);

4. L л - [L]: произнася внимателно: Lamiaceae (lamiatsea);

5. Q Q - е написано само във връзка с [ф] и в положение преди други гласни изразени [Q]: Quercus (kverkus), Aquilegia (Aquilegia);

[S] се произнася в положение между гласни и в комбинация с т--N- Rosa (роза), Rosmarinus (rozmarinus);

[А] се произнася във всички други случаи: Asparagus (Asparagus), Aster (Aster).

7. X X - изразен [KC]: Panax (Panax), корен (корен);

8. Z Z - [п]: писмен в думи гръцки произход: Zea (Zea), Oryza (Medaka); изключения са думите на немски, италиански и др Произход :. Zincum (tsinkum).

Латински и гръцки комбинации от букви

1. ти - преди гласни изразени [чи], но след S, T, X изразени [ти]: Lallemantia, Nicotiana, но Neottia

2. Ngu - преди гласна се произнася [NGV]: Sanguisorba

3. SU- чете като [комуникация]: Suaeda, масловка т.н.

4. СН- изразено като [х]: Chamomilla, Arachis, Chenopodium, Chondrilla т.н.

5. sch- чете като [СХ], не [w]: Шизандра, Schoenoplectus, Schoenus т.н.

6. Rh- изразено като [п]: Rhamnus, Rhizobium, Rhododendron, Rheum, Клопачка т.н.

7. три- изразено като [m]: Thymus, Теа, Thlaspi, Thladiantha т.н.

8. рН изразени като [е]: Phellodendron, Phacelia Phaseolus т.н.

Условия за латинската акцент

1. Брой на срички в една дума е броят на гласни; дифтонг гласни са една сричка: Salvia - Sal-VI-а - 3 сричка; Althaea - Al-thae-а - 3 сричка;

Евкалипт - Eu-ва-LYP-ТУ - 4 срички.

2. Думите, които са съставени от две срички, акцентът пада никога на последната сричка: фу н-Гас, ла Бор, ТУ-BER, я-ба, Cro- CUS.

3. Думите, които са съставени от три или повече срички, стрес, могат да попаднат на втория или antepenult. Място акцент зависи от дължината, а или кратко втората сричка от края на думи: ако втората сричка е дълъг, той ще бъде шок; ако втората сричка думи, акцентът на третия сричка става: Фо-ни -Си-Lum, ме-ди-ва-ме-н Tum.

4. сричка е дълъг, ако:

- гласна стои пред две или повече съгласни, или-x-Z-: exst`actum, Schiz`andra, Or`yza

- Той съдържа дифтонг: Spir`aea, Crat`aegus, Alth`aea

- Той съдържа дълга гласна звук, който винаги е в речника, маркирани с дължина - коприва, Solanum

5. сричка е кратък, ако:

- гласна стои пред друга гласна: Polem`onium, Hipp`ophao,

- Тя съдържа кратка гласна, която в речника е маркиран с кратко (

6. Обикновено в речници подписват краткост отсъства и дължина сложи.