Кредитните институции (банки), като участници в данъчните отношения

Задължения на банките, свързани с регистрация на данъкоплатците, са посочени в чл. 86 от Данъчния кодекс, който гласи, че:

1) банки отворени сметки, индивидуални предприемачи само след представяне на удостоверение за регистрация с данъчните власти.

Банката се задължава да информира за откриване или закриване на сметките на организацията, отделен търговец на данъчната администрация на мястото на тяхната регистрация в срок от пет дни от датата на съответното откриване или закриване на сметката;

2) банките са длъжни да дават на информация за данъчните власти на транзакции и сметки на организации и лица, занимаващи се с предприемаческа дейност, без да формира юридическо лице, по ред, определен от законодателството на Република България, в рамките на пет дни след получаване на мотивирано искане на данъчния орган.

Отговорност за неизпълнение на кредитни институции, наложени от данъчното законодателство на тези участници в данъчни правоотношения на задълженията на публичното право, изисквани от разпоредбите на глава. 18 от Данъчния кодекс:

- нарушение на процедурата за откриване на банкова сметка на данъкоплатеца (член 132 от Данъчния кодекс.);

- нарушение на срока на изпълнение на поръчката за прехвърляне на данък или такса (член 133 от Данъчния кодекс.);

- неизпълнение от решението на данъчната администрация банка да преустанови операциите по сметките на данъкоплатците, платеца или данъчен агент (член 134 от Данъчния кодекс.);

- недостатъчност банка решение за събиране на данъци и такси, както и санкциите (член 135 от Данъчния кодекс.);

- неосигуряването на данъчните власти информация за финансовата и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице - клиентите на банката (член 135.1 от Данъчния кодекс.).

За естеството на отношенията, произтичащи от участието на банката, предполага, че длъжностно лице, тъй като той заяви, не е някой друг, но на Конституционния съд, както и в една от своите решения.

Според тази гледна точка на данъкоплатеца с банката при изпълнението на последните платежни нареждания за отмяната на данъчните плащания са данъчните отношения.

Връзка същата банка и нейните клиенти, които произтичат от банковата сметка са граждански отношения в рамките на който задълженията на Банката за записване, получени за сметка на пари на клиенти и техния трансфер от сметката, както и на разположение на клиента намират в профила си в брой. Връзка за трансфер на средства, получени в плащането на данъци в бюджетните сметки са на бюджета.

Такова тълкуване на правната природа на отношенията, възникващи в процеса на плащане на данъци по банков път, това е неправилно, поради следните причини.

На първо място, опозицията е неоснователни бюджетните правни отношения. Ако този или онзи данък е доходен източник на бюджет, отношенията, възникващи в процеса на това се обръща, съотношение бюджет (съотношението на формирането на приходната част на бюджета). В този смисъл, фискални отношения са форма на бюджетните взаимоотношения, и концепцията за "съотношение цена" и "данък съотношение" съотношението е съотношението на общия лично. Трябва също да се има предвид, че данъкът може да направи източник на печалба и извънбюджетен фонд. В този случай, данъчната съотношението не е с ограничен бюджет. Не, разбира се, на бюджета и на отношенията между банката и правителството във връзка с прехвърлянето на сумата на плащането в парите на бюджета държавен фонд.

На второ място, това е погрешен критерий, който се използва за определяне на характера на паричните отношения, - ". Касов фискалните сметки" Фактът, че банката, изпълнение на поръчка на клиента, трябва да ги прехвърлим в фискалните сметки, както и факта на получаване на пари в бюджета, не е основание за признаване на отношенията, възникнали между банката и държавата, като бюджет. Например, една банка, изпълнявайки нареждането на клиента, ще прехвърли на бюджет размерът на административната глоба, наложена на даден клиент като административен нарушител. Правна взаимоотношения между платеца и от държавния бюджет няма да (и дори финансови и правни) и административното право. Предполагам, че, независимо от това, връзката между банката и държавата е все още в бюджета (т.е., финансова и правна), няма причина. Същото може да се отбележи, на отношенията, които възникват, като например плащания на клиенти, в качеството на купувач, собственост на държавата, в качеството на продавач. Основни отношения, възникнали между купувача (платец) и продавачът (държавата), е от икономическа гледна точка, на стоково-паричните на, както и с правно - гражданско право (т.е. не-финансовите, и, разбира се, не от бюджета). Вярвам, че при тези обстоятелства, че връзката между банката и държавата, произтичащи от плащане от купувача на имота, придобит в тази държава, все още е на бюджетните средства.