Колко дълго може човек да живее с куршум в тялото
Дядо ми е живял след войната с четиринадесет фрагменти в тялото за много, много let.Oskolki жилище, така че да се премахне тях е опасно за живота, а дядо му е бил алергии, много лекарства не се толерират.
И знаех, че един човек, един съсед, който е бивш frontovika.U черепа му не беше на zatylke.Sneslo на fronte.Vidna пулсираше филм предпазва мозъка.
Стана така, че Господ спасява живота на един човек, за да разкрие chudo.Istoriya знае много от случаите, когато не само с куршуми, но с ножове фрагменти в организма на хората, живели дълго тяло vremya.Inorodnoe могат да бъдат обхванати от съединителна тъкан, и да получите този така наречен kapsula.V състояние оръжието на убийството става част от тялото на жертвата.
модератор избра най-добрият отговор
Гледането на коя част от тялото и как куршумът мина дълбоко. Понякога хората живеят куршуми и шрапнели от гранати и мини за дълго време, тези чужди тела понякога хората си спомнят само при преминаване на метан детектор станции. Един куршум в тялото постепенно обгърната от филма и не вреди на тялото, ако курсът на обучение не започне да се движи. Лекарите често не могат да премахнат всички куршуми и фрагменти от човешкото тяло, ние трябва да напусне и да се надяваме на най-доброто, което обяснява всичко пациента.
Всичко зависи от много фактори. Например за това, къде се удари куршумът, човек може просто да умре и да живееш живота. На човешкото здраве, слабите ще умре или ще бъде болен и така или иначе ще умре. Здравословният случило тялото отхвърля чуждо тяло. Ето един случай opisyvali- куршум в сърцето се заби и не може да бъде премахната, пациентът се страхуваше ubyut. И аз останах за една година и след това забелязах, бум на кожата. Аз дойдох на лекарите, както и кожата куршум. Лекарите направени разрез и отстранени. Самото тяло я стисна. И колко много хора след войната са живели и живеят с шрапнел в организма и нищо друго. Като цяло отговорът на този въпрос може да бъде съвсем различно и зависи от много обстоятелства. Но все пак по-добре без лице.