Книга тъмните алеи четат онлайн Иван Бунин
Иван Бунин. тъмните алеи
тъмните алеи
В студената есенна буря на един от най-големите Тула пътя, облян от дъжд и скалисти много черни коловози за дълго хижа, в съобщение, което е седалищно поща и друга частна горната стая, където можете да релаксирате или да прекарат нощта, да вечеряте или да поиска самовар , сплескани замерян с кал polupodnyatym превоз езда, трите относително прости коне вързани на черни опашки. На кутията на превоза седна надежден селянин в плътно пристегната палто, сериозен и temnoliky, с рядка брада смола, като стар разбойник, а в превоз строен старец-войната в голяма шапка и Николас сиво палто с бобър яка, все още черно чело, но бял мустаци, които са свързани към една и съща страна мустаци; брадичката му бе probrit и цялостния облик имаше нещо подобно на Александър II, който е толкова често в армията по време на неговото управление; изглед също е любознателен, строг и все още уморен.
Когато конете започнаха, той хвърли от подножието на превоз във военните ботуши с гладка разгони фамилията, и се държат за ръце в ръкавици велур горен етаж, изтича нагоре по стъпалата на хижата.
- наляво, ваше превъзходителство! - грубо извика от кутията на водача, и той се наведе леко на прага на високата му, влезе в преддверието, а след това в горната стая в ляво.
В горната стая беше топло, сухо и подредено: новият златния образ в ъгъла вляво, под покрит с чиста кърпа суровата маса, масата чисти измити пейки; готвене печка, която заемаше далечния десен ъгъл, наскоро намазали тебешир по-близо стоеше вид табуретки покритие брашнести одеала опиращи се острие в страната на пещта, в резултат на врата пещ плавка супа - сварят зеле, телешко и дафинов лист.
Stranger спадна до палтото на пейката и беше още по-тънък в униформа и ботуши, а след това свали ръкавиците и капачката и уморено имаше бледо тънка ръка над главата си - сива коса с руно на слепоочията до ъглите на очите леко извита, красива удължена лице с тъмна очите подадени някъде малки следи от едра шарка. В предната стая нямаше никой и той извика враждебна, отвори вратата в коридора:
- Ей, кой е там!
Веднага след това в горната част на помещението стана тъмнокоса, също черен вежди, а също и по-красива за възрастта му жена, подобно на един стар циганин с тъмен мъх върху горната си устна и по бузите, лесно да се движат, но пълна с големи гърди под червена блуза, с триъгълна, като гъска корема под черен вълнен полата.
- Добре дошли, Ваше Превъзходителство, - каза тя. - Храната отиваш следващия, или искаш самовар?
Stranger погледна заоблени рамене и леки крака в червени обувки носят татарски и рязко, небрежно отвърна:
- Samovar. Домакинята веднага или да служи?
- стюардеса, ваше превъзходителство.
- Сам, а след това те задържа?
- Точно така. Сама по себе си.
- Защо така? Вдовица или нещо, което she're наред?
- Да не се вдовицата, Ваше Превъзходителство, и е необходимо да се живее с нещо. И аз обичам да развъждаме.
- И така И така Това е добре. И чист, приятен вас.
Жената пази го гледа, леко крив.
- И чистотата на любовта, - каза тя. - В края на краищата, когато господа, че да не се повишиха, за да може да се държи прилично, Николай.
Той бързо се изправи, отвори очи и се изчерви:
- Надявам се! Вие? - побърза да възрази той.
- Аз, Николай, - каза тя.
- Боже мой, Боже мой! - каза той, седнал на пейката и в упор към нея. - Кой би си помислил! Колко години не сме се виждали? Тридесет и пет години?
- Тридесет, Николай. Аз съм вече четиридесет и осем и шестдесет мислиш ли?
- Като че ... О, Боже мой, колко странно!
- Какво е странно, сър?
- Но все пак, всичко ... Не разбираш ли!
Умората и отвличане на вниманието, че е изчезнал, той стана и отиде в къщата на здраво и се взираше в пода.