японските йероглифи
Форми на творчеството
Различни видове на изкуството
Уважаеми занаятчии и купувачи честно! Към края на седмицата в Япония искам да ви запозная с произхода на японските йероглифи, видове четене и тяхната класификация. Приятно четене!
Японските йероглифи са били привлечени от японците в Китай през V-VI век. пр.н.е. Чрез привлечени знаци йероглифи, разработени от японците (kokuji) бяха добавени. В допълнение към героите, писането в Япония също използва два компонента от азбуката: хирагана и катакана. Арабски цифри и латиница ромаджи.
Японски термин канджи The превежда като "знаци (династия), Хан". Канджи - йероглифи, компонент на японската писменост.
Не е известно кой път китайски йероглифи дойдоха в Япония, но днес общоприетата версия е, че първите китайски текстове, доставени в началото на V век. Тези текстове са написани на китайски, и да се гарантира, че японците са били в състояние да ги четат с помощта на диакритични знаци в съответствие с правилата на японската граматика, е разработен Kanbun система. че първоначално означава "класически китайски писмена форма".
Японски към момента не са имали писмена форма. За да напишете родния японски думи е създаден Man'yoshu писмена система. Думи в него са написани с китайски йероглифи, като звук, а не от съдържанието.
Първи, китайски и японски символи е почти неразличими една от друга: миналото традиционно се използва за запис на японския текста. В момента, обаче, между китайски и японски канджи hantszy има голяма разлика: някои от героите са създадени от самите японци, а някои са получили различна стойност. В допълнение, много японските йероглифи са опростени в писмена форма след Втората световна война.
Kokuji - символи на японската произход. Kokuji понякога се нарича Вася канджи ( "китайски йероглифи, създадени в Япония"). Като цяло, има няколко стотин kokuji. Повечето от тях се използват рядко, но някои са станали важни допълнения към писменото японски език.
В допълнение към kokuji има знаци, които са различни от китайците в японския език. Тези знаци се наричат kokkun - "национални марки за четене").
Един и същ символ може от време на време да бъде различни стилове: стари (kyudzitay) и новия (shinjitai). Японските йероглифи се използват за стария стил на края на Втората световна война и по-голямата част същите, както при традиционните китайски йероглифи. През 1946 г. японското правителство одобри закона опростени знаци нов стил в списъка на "Toyo канджи dzitay Хайо."
Теоретично, всеки китайски йероглиф може да се използва в японски текст, но на практика много от тях в японския език не се използва. Daykanva dziten - един от най-големите речници канджи - съдържа около 50 хиляди знака, но повечето от тях са рядкост в японски текстове ..
В зависимост от това по какъв начин характера беше в японския език, той може да се използва за писане на едни и същи или различни думи, а дори и повече морфеми. От гледна точка на читателя, това означава, че героите имат един или повече четения. Избор на четене на характера зависи от контекста, съдържанието и комуникацията с други знаци, а понякога - положението в изречението. Четене са разделени в две: "китайско-японски" и "японски".
Kunomi - японски четене, която се основава на произношението на местните японски думи, които са били избрани по смисъла на китайски йероглифи. С други думи, kunomi - превод на китайския йероглиф на японски.
Някои канджи са неясни четене - nanori (име заглавие), който се използва широко в копирането на лични имена. Като правило, те са сходни по звук към kunomi.
Gikun - четете герои съобщения, които нямат пряка връзка с kunomi onyomi или отделните герои и по отношение на съдържанието на всички йероглифен комбинацията. Gikun често се срещат в японските фамилните имена.
Общият брой на съществуващите знаци е трудно да се определи. Японски речник Daykanva dziten съдържа около 50 000 знака, а по-пълна съвременни китайски речници съдържат повече от 80000 букви. Повечето от тези знаци, които не се използват във всеки модерен Япония, нито в съвременен Китай. За да се разбере по-голямата част от японски текстове е достатъчно да се знае за 3000 знака.
След Втората световна война, като се започне от началото на 1946 г., японското правителство се занимава с развитието на правописната реформа. Някои знаци са получили опростени правопис, наречени "shinjitai". Броят на белезите е намалена, както и списъци на знаците, нужни, за да учи в училището са били одобрени. Версии на формите и редки признаци бяха официално обявени за нежелани за ползване. Основната цел на реформата е обединението на учебния план изучаването на йероглифи, както и намаляване на броя на йероглифни знаци, които са били използвани в литературата и в медиите. Тези реформи са от препоръчителен характер. Много от героите, които не са включени в списъците, досега известни и често използвани.
Koiku канджи ( "Образование" канджи) - списък се състои от 1006 знака, че японските деца се учат в началното училище (6 години). Този списък е разделен от години на обучение. Неговото пълно име "Gakunenbetsu канджи" ( "Таблица на знаците през годините на обучение").
Dzoyo канджи ( "герои винаги използват") - списък се състои от 1945 знака, които vlyuchaet "Koiku канджи" за началното училище и 939 марки за гимназия (3 години).
Dzimmeyo канджи ( "човешки символи за име") - в списъка се състои от 2928 знака, марка 1945 са напълно копирани списък "dzoyo канджи" характер и 983 се използват за записване на имената и имена на места.
В Япония, повечето родители се опитват да дадат на децата с няколко имена, включително много редки знаци. За да се улесни работата на регистрация и други услуги, които не разполагат с необходимите технически средства за набор от редки признаци през 1981 г., одобрен в списъка на "dzimmeyo канджи", според които имената на новородените може да се даде само със списъка на героите, или знаци или hirigany Катакана. Този списък се актуализира редовно с нови герои, както и широкото въвеждане на компютри с поддръжка на Unicode е довело до факта, че правителството на Япония в близко бъдеще се готви да добавите към този списък от 500 до 1 000 нови герои.
Gaydzi ( "външни знаци") - е канджи, които не са представени в съществуващата японски кодиране. Сред тях са остарели или вариантни форми на канджи, които са необходими за директории и връзки, както и neieroglifichnye знаци.
За да намерите в речника желаният символ, което трябва да знаете ключа и колко рискове. Герой може да се раздели на по-прости компоненти, наречени клавиши (по-малко "радикален"). Ако героите много, е направил едно голямо ключ (тя се определя от специални правила), а след това желаният символ се търси в участъка от броя на ключовите рискове.
В съвременните японски класически 214 използват ключовете. Електронните речници могат да търсят не само на основните ключове, но с течение на всички възможни компоненти на характера, броят на тирета или четене.
Благодаря ви за вниманието! Надявам се да бъда полезен!