Италианската учтива форма на адрес
Италиански: The учтива форма на адрес
Ако ние се позоваваме на едно и също лице, независимо дали е мъж или жена, да се използва местоимението на трето лице единствено число «Lei».
- Лей дойде си Sente? - Как се чувстваш?
- Синьор Роси, Lei quando sara`libero? - Синьор Роси, когато сте свободни? Или (когато освободен)
- Dove lavora Лей, синьор Роси? - Къде работите, синьор Роси?
Обикновено писмено местоимението пишем с главна буква.
Както в писмена форма и в речта местоимение може да се използва като самостоятелно и мивка. Пример: Che Коза preferisce Lei? [Какво предпочитате?] Или Che коза preferisce? [Какво предпочитате?]
Минало време и прилагателните се съгласуват с истински човешки пол, т.е. мъж или жена, че е достъпна. например:
- Лей, сеньор, è молто езичник. - Вие сте много мил сър.
- Синьора Бруни, Lei è Stata veramente BuONa. - Синьор Бруни, наистина добро.
- Lei dov'è sparito? - Вие са изчезнали? (Dos. Къде изчезна?)
В южните райони на Италия, често чуваме толкова познато до ухото ни, обърнете се към едно и също лице на «Вой».
- Вой, Марко, Siete ООН Ragazzo езичник.
- Вой, Лора, Siete simpatica.
- Че коза съдба?
Когато един учтив позоваване на няколко групи от хора, които използват местоимение «Loro».
- Loro, ела си vestono?
- Quando partono хлоро?
- Loro, signorine, Siete молто graziose.
Като се използват по-преки и косвени допълнения следните местоимения: «Le» и «La».
- La voglio. - Искам те.
- Le piace questo Ragazzo? - като този човек ли си?
- La vedo на ла прима Волта! - Виждам те на първо място!
И само когато чуете фразата sokravennuyu: diamoci дел ту! - Отиди до вас! Можете да използвате познатия вид на адрес (La проформа familiare) и вече познатата ни местоимение «Ту».