Характеристики на субектите на учебния процес в училището - самоличността на детето като субект

В срок маса ръка "субект" означава активност носител. Ако това е вярно, тогава монтаж на съвременни образователни реформатори в "трансформирането на дете обекта с предмета на обучение и образование" само повторение на известни общи педагогически позиции.

(. съзнание, видимост, достъпност и т.н.) По този начин, един от основните насоки на преподаване е формулирано активно вещество; Все още учебник герой има умения на детето не само като обект, но също така предмет на обучение (образование).

Предметът - човек или група като източник на знания и превръщането на реалност; активност на превозното средство. Когато тази дейност се разбира като проактивна въздействие върху околната среда, другите хора и себе си. Активността на личността зависи от мотивите на поведението й и се характеризира suprasituational. Чрез активност suprasituational преодоляване на вътрешни и външни ограничения - бариери за активност.

Следователно, методът е активна, което е в пряка връзка с обекта. Позицията на субекта характеризира с стабилна вътрешна мотивация активност [4].

В този контекст, като механизъм за прилагане на системата на обект-предмет отношения е диалог като средство за предаване на културен опит в образованието. Dialogic взаимодействие определя общата посока на учебния процес обект предмет и предполага специфичен между отделните пространство, в което се пресичат отделните значения и ценности. Това пространство допринася за специалните отношения стойност-семантичен чрез приемането от страна на всички участници в образователната среда в един на друг като абсолютни стойности, който е отговорен за способността им да разбират диалогичния себе си в отношенията с другите и света на културата като цяло.

Разпределяне на следните съществени и функционални изисквания, необходими за обект положение на участниците в образователния процес:

в контекста на обект-предмет отношения функции на учебния процес трябва да се фокусират върху развитието на образователни потребности, интереси и способности на учениците по теми, които му позволяват да се адаптират успешно и себереализация в живота и образователни ситуации;

в субект-обект контекст е необходимо да се организира на условията за развитие на материалните умения по отношение на преструктуриране на обективното съдържание на дисциплините, така че тя, заедно

със знания, умения и способности, за да се осигури всестранно развитие на личността и нейните системни дейности;

организация на учебния процес трябва да се основава на механизъм, който да осигури постоянна ангажираност на всеки един от участниците на учебния процес в системата на отношения (включително комуникативен характер).

Темите на учебния процес са училищните ръководители, учители, ученици, родители. За да има съгласуваност на действията им и успешното постигане на образователните цели оптималните начини законно повдигат въпроса за управлението на образователния процес. Управление се основава на системни знания за обекта като успя процес протича [12].