Федералната договор като източник на конституционно право - Право

Виж. "Sheets НДСВ и РСФСР Върховния съвет", 12.12.91, N 50, чл. 1740

2.3. Федералната договор като източник на конституционното право

В четвъртата част на конституционното право да формират три източника на споразумение за определяне на границите на правомощията между федералните органи на държавната

Сегашната Конституция на България в част 3 от член 11 се посочва, че препратката и правомощията очертани обекти

1. Вж. "Български вестник", на N 204, 10.19.95.

между публичните органи на България и нейните субекти, по самата Конституция и Договора Федерална и други договори. И в четвъртата алинея на втората секция част 1 от Конституцията, "Преходните и заключителните позиция" е създадена в случай на разпоредбите на разпоредбите на Федералната Конституция на Договора работят позиция несъответствие конституция. Тя може да се заключи, че до такава степен, че разпоредбите на разпоредбите на Договора федерация не противоречат на Конституцията, те имат същата сила, както в Конституцията.

2.4. Споразумения за определяне на границите и взаимното делегирането на правомощия между публичните власти на България и нейните поданици като източници на конституционното право

Следващият вид източници на конституционното право са договори за определянето на границите и взаимното делегирането на правомощия между публичните власти на България и нейните поданици, сключен въз основа на същата алинея 3 на член 11 от българската Конституция.

За съжаление, на потенциалния обхват на такъв договор за определяне на границите на (взаимно делегиране) на властите не са конституционно дефинирана. Не е определена и процедурата за сключване и прекратяване на тези споразумения.

От това следва, че разпоредбите на съответните договори, имат по-висока правна сила от споменатия член от Конституцията, да не говорим на разпоредбите на федералното споразумение. Този извод следва от част 3 на член II, който се намира в главата 1, което е един вид конституция в конституцията, тъй като правната си сила по-висока от тази на останалата част от конституцията. Следователно дерогациите по договори от правилата на членове 71- 73 от Конституцията не могат да се считат като нарушение на нея.

Още по-важно е въпросът за субектите, които участват в сключването на договори. Тъй като споразуменията съдържат разпоредби от конституционен характер, едва ли е коректно да се премахне от тяхното създаване законодателен орган. Оказва се, че договорите за влизане в сила, трябва да бъдат одобрени от Федералното събрание и представител законодателен орган на съответната тема в България. И за да се вземе решение, че би било логично да се предвиди изискване квалифицирано мнозинство е необходимо, съответно, за приемане на промени в Конституцията на федерално ниво и да се промени конституцията (чартър) на нивото на България тема.

Има и друг правен проблем, свързан с правните последици от сключването на споразумения в областта на определянето на границите на правомощията. Така например, в съответствие с параграф 1 от член 76 от Конституцията, федералните конституционни закони, се предават само в темите на федерална юрисдикция. Ако договорът някои от тези елементи дойде под контрола на всяко юридическо лице в България, Федерална конституционното право, публикувано в предмети (например, на съдебната власт), или не действа на територията на България тема без потвърждение от своите оправомощени органи на власт, или правната си сила в тази област ще бъде същата като обикновен федерален закон, публикуван в съвместното юрисдикцията на България и нейните поданици (ако опцията в договора се премества в тази област). Съответно, това важи и за обичайните федералните закони: по темите, прехвърлени по силата на договора, попадащи в сферата на предмета на България, Федералния закон без потвърждение да действат в нейна територия няма да бъде. Ситуацията за правоприлагащият закон по този начин значително се усложнява.

С това каза, изглежда, че процедурата за възлагане, както и прекратяване на договори между публичните органи българските власти и неговите поданици на определянето на границите (взаимно делегиране) на правомощия в съответствие с част 3 на член 11 от Конституцията, както и отбелязани само проблема за някои правни последици такива споразумения трябва да бъдат решени от федералния конституционен закон. Това е още по-важно, тъй като на взаимно делегиране на правомощия и правомощията на субектите в Конституцията не казват.

2.5. Решенията на Конституционния съд на Република България, като източници на конституционното право

Значителна част от източниците на конституционното право е на Конституционния съд на управляващата в България относно тълкуването на българската Конституция, взето съгласно част 5 на член 125 от Конституцията. Тези разпоредби също съдържат разпоредби от конституционен характер.

Трябва да се отбележи, че Конституционният съд тълкува Конституцията, не само в разрешаването на случаите, разгледани от специална заявка на право длъжностни лица за даване на такова тълкуване. Проучване и решаване на други въпроси от тяхната компетентност, свързани с конституционността на нормативни актове (гл. 2 и 4 на чл. 125 от Конституцията), Конституционният съд трябва също така понякога се формулира неговото правно положение, което представлява тълкуване на Конституцията. Но това е в тези случаи се среща само в мотивите на решенията, и затова едва ли могат да бъдат разглеждани като определено в норма.

Решенията на Конституционния съд, постановени във връзка с уреждането на спорове за компетентност (чл. 3 на чл. 125 от Конституцията), също изглежда да съдържат правила от конституционен характер.

В светлината на изложеното по-горе може да се заключи, че източниците на конституционното право са от решаващо значение за укрепване на върховенството на закона в състояние на закона. Съвършенството на тези източници зависи от нивото на теоретичните идеи за тях и качеството на достойнствата на всички видове правна практика. Правна наука е призвана своевременно да се подготвят подходящи препоръки за подобряване на формите на законодателството и практиката трябва умело да бъдат осъществени предложенията на учените, за да се създаде гъвкава, динамична и добре функционираща система на източниците на правото. От качеството на съдебната система зависи от силата на върховенството на закона в държавата.

Какви са основните начини за подобряване на конституционните източници на правото в съвременното състояние на България?

Необходимите регулаторни улавяне "на фондацията" на регулаторната система на държавата, основната форма на закона. В състояние на правото на основната форма на право трябва да не признава нормативен акт като цяло, но само един от тях - Конституцията. В същото време, на Конституцията, не може да се ограничи до "циментира" само правни актове. Всички нормативни актове и други форми на ток българското законодателство, противоречат на Конституцията, са нищожни.

По мое мнение, че е необходимо да се приеме федерален конституционен закон, който трябва да отразява приключване на процедурата, както и, и прекратяване на договора между публичните власти и българските власти информация за определянето на нейните поданици (взаимно делегиране) на правомощия в съответствие с част 3 на член 11 от Конституцията. В закона следните въпроси трябва да бъдат разгледани:

На първо място, се определят участниците в сключването на такива споразумения да изисква изисква квалифицирано мнозинство, съответно, за приемане на промени в Конституцията на федерално ниво и да се промени конституцията (чартър) при Българската въпрос, тъй като договорите съдържат разпоредби от конституционен характер;

На второ място, необходимо е да се разреши на правните последици от сключването на такива споразумения, т.е. определяне на валидността на федералните конституционни закони и конституционни закони, приети във връзка с въпросите, възложени на ръководството на обекта България или съвместна компетентност на България и е предмет на България;

Позоваването

Виж. "Sheets НДСВ и РСФСР Върховния съвет", 12.12.91, N 50, чл. 1740

Информация за "Източници на конституционните права на Руската федерация"