Джеймс Патерсън, Govard Руан - меден месец - страница 51

Преди да успее да правилно да се насладите на опияняващо чувство за свобода, като я червено "Benz" Конър пристигна в къщата, или, тъй като искал да изразя следователите, "местопрестъплението". Как всичко това странно и в същото време приятна. И тези пет дни, които прекарва в затвора на остров Райкър известен, недалеч от летището на Ла Гуардия, още по-подчертани необичайния характер на ситуацията и даде повече тежест на неочакваното й освобождаване. Това наистина е чудотворно избавление.

Нора излезе от колата, помисли си тя чу някакво неясно звук, а след това си спомних за Крейг, а по-скоро, О'Хара. Какво можеше да означава да си в момента? Тя не можеше да отговори на този въпрос, но знаеше, че е оставил доста дълбоко впечатление в съзнанието й. Само с него за първи път Нора усети емоционален прилив на сила, който не е известен на други мъже.

И сега тя е над Крейг. Тя бе спечелена.

Нора влезе в къщата и веднага се почувства сплъстена мухлясал миризма на прах и отвратително празнота. И все пак тази къща е за семейството си и впечатлява със своя комфорт и размер. Въпреки това, той ще бъде тук само за няколко дни, не повече, и след това да продължи. Разбира се, в живота си имах някои проблеми, но със сигурност ще се занимава с тях.

Тя отиде в кухнята, като се разширява огромната хладилника. Какъв кошмар! В носа се удари в застояла миризма на гниещи зеленчуци и плесенясал сирене!

Нора бързо грабна една бутилка от любимото си минерална вода "Евиан" и затвори вратата на хладилника, за да не се задави от миризмата.

- Какво мерзост! - възкликна тя на висок глас, внимателно избърсване на бутилката с чиста кърпа. Отвори тя започна да нетърпение абсорбира вода и пи почти половин бутилка.

А сега какво? Може би се изкъпя? Или да вземем освежете в басейна? Или се отпуснете в сауната?

Нора изведнъж чух движение в съседната стая. Тя отвори уста да извика на някой, който може да има. Но от устата й избухна само слаб стон, а след това удушена вик. И имаше непоносима болка в стомаха си!

Нора грабна с двете си ръце на стомаха и почти не издържа на получените бързо отслабване на краката. "Стомахът ми се подпали," - през ума й, докато тя трескаво огледа кухнята. Но не е имало душа.

Минута по-късно болката се прокрадна гърлото й, затаи дъх и Нора бавно започнали да се заселват на пода. След това тя се опита да се превърне отвътре навън цялото съдържание на стомаха, но не успя. Всичко плуваше пред очите му, и тя падна, вече не се чувствам болката от удари главата си на твърдия под. Сега, всичко й внимание се съсредоточи върху непоносимата болка, която е парализирана тялото и пречат на дишането. Никога досега не е било толкова лошо и толкова ужасно.

В този момент, Нора отново чу тихите звуци смътно напомня на стъпалата. Всички лица са започнали да губят остротата си, но тя вече знаеше, че къщата е точно някой е.

Нора много искал да знам кой е до нея. Тя не можеше да различи контурите на лицето, тъй като всички замъглено пред очите му, а тялото й, помисли си тя, просто се разпада на малки парченца.

- О'Хара? - Аз го изстисква се в слаба глас. - Ти ли си, О'Хара?

Нора последни усилия, напрегна очи: не, това очевидно не е О'Хеър. И тогава кой?

Някои жена, блондинка, висок ... Има нещо много познато. Не може да бъде!

Жената, междувременно, се приближи и се наведе над Нора.

- Кой си ти? - Нора попита отслабва глас, усещайки топлината на това поглъщащ от вътрешната страна, като лишава сили и компресира гърлото.

Жената вдигна ръце и изведнъж вдигна глава. Не, не и главата, и перука.

- Е, Нора? - попита тя. - Аз ме позна най-сетне?

Жената имала кратка, пясъчен цвят за косата ... и Нора изведнъж си спомни.

- Вие! - Аз го задъхано себе си.

Това беше Елизабет Браун, сестра на Конър, или просто Лизи, Нора й се обади преди.

- Аз съм от дълго време сте гледали, Нора. Тя искаше да се провери достоверността на това, което сте направили. Убиец!

- Помогнете ми! - Нора се призна шепнешком, чувствайки, че смъртоносна треска обхванала лицето си и да изгори всичко в главата ти. Тя не можеше да си представи, че може да има такъв ад на болка. - Моля да ми помогне - тя се призна гъсто. - Моля те, Лизи.

Нора не е виждал лицето на сестра на Конър, но все пак можеше да чуе думите й.

- Няма начин, Нора. Ще горят в ада - на същото място, което вие заслужавате.

Някой, наречен в полицейското управление на града Brayerklif Manor и тайнствен глас каза: "Аз хванат убиеца за вас Конър Браун Тя сега е в дома му Елате и го взема ..."

Полицията на този град, след като ми се обади в Ню Йорк, и аз бях на няколко минути, останали в Уестчестър.

Все пак, за да стигнете до там, имах четиридесет минути, за да бродят из задръстванията в Ню Йорк, а след това един и същ номер на раса 9А магистрала.

Накрая стигнах до къщата Конър Браун, където имаше дузина местни полицейски коли с мигащи светлини са включени и същите полицейски коли държавни. Освен това, имаше един микробус "първа помощ" от Медицински център Uestchesterskogo.

Поех си дълбоко дъх и бавно е изкарал въздуха, а след това излезе и тръгна бързо в къщата, едва ли УНИМА ме обзе трепери.

Във фоайето, показах на полицая дежурен значката си.

- Те са в кухнята, - съобщи за кратко, че - това е прав ...

- Знам къде има кухня, - прекъснах го аз.

Преминавайки през дневната и стаята, което обикновено се приема за позоваване на трапезарията, аз изведнъж осъзнах, че той не е готов за тази среща. Всичко около мен е много познато, а защото сърцето ми стана още по-трудно. Аз не веднъж посети къщата, но сега по някаква причина се чувствах като аз не бях тук наистина, но като че ли в съня си.

Експерти по съдебна медицина са вече заети с преките си задължения, а това означаваше, че следователите са завършили техните случаи. Аз веднага призната Стрингър и Шоу от полицейското управление в град Уайт Плейнс. За известно време работих с тях, когато създавахме план за изобличаване на Нора чрез застрахователна агенция.

Тялото й лежеше до кухненската маса. Наблизо лежеше счупена бутилка минерална вода, както и малки парчета били разпръснати по пода. Съдебен фотограф просто започнал да стреля, а светлата светкавицата на фотоапарата ми се струваше малка експлозия.

- Така че, преди да е все още някой е получил - Шоу каза, спирайки до мен. - Тя е бил отровен. Имате ли някакви идеи за това?

Поклатих глава.

- Нямам представа - казах аз, - но ми се струва, че не е необходимо, за да мисля, особено за тези, които би могъл да го направи.

- Това означава, че получи това, което заслужаваше?

- Да, нещо такова.

Побързах да завърши разговора, да не обиждаш невнимание Шоу, особено след като той не заслужаваше това. Точно тази ситуация не е имал пряка връзка с него, а аз се докосна до мозъка на костите.

- Дай ми шанс да го разгледа, - казах аз, бутане обратно към фотографа. Когато той си тръгна, аз се наведе над Нора.

Изглежда очевидно, че тя страда преди смъртта си адските мъки, но лицето й все още изглеждаше красиво. Бяла блуза Нора беше безупречно елегантен, а около врата му проблясваше тъпо диамантена огърлица.

Пред мен беше тялото на сериен убиец, но всъщност бях много мъчно за нея. Аз дори се чувствах угризения на горчивина в гърлото му, сякаш за да избухна в сълзи. И все пак по някакъв начин ми жал за себе си, Сюзън и моите малки деца. Как е възможно всичко това да се случи, по дяволите?

Не знам колко време съм се втренчи в нея, но когато най-накрая се изправи на крака, той видя, че кухнята е пълен с хора и всеки гледа към мен.

Същата вечер се върнах в Манхатън. През целия път в колата радио силен палешник, но аз не го чу. Мислите ми бяха заети от други. Сега знам какво да правя. Смъртта на Нора най-накрая се изясни за мен много важни неща. А освен това, аз дойдох до заключението, че ние имаме, че не е взаимна любов. Ние просто се радваше помежду си, а това е и двете най-трагичните последици.

Обърнах се към моя офис, но само за миг да вдигне жалко флопи. И след това отидох в друг офис на горния етаж, където много хора са седнали.

- Той ще ви видя сега - ми каза секретарят Франк Уолш.

След минута влязох в кабинета си и седна пред Уолш за огромна дъбова маса.

- Джон, какво дължа това неочаквано посещение? - попита той.

- Имам да обсъдя с вас някои от нещата - казах строго. - Нора Синклер е мъртъв.

Уолш е привидно изненадан, но аз не знам, честно ли? Не е толкова много събития, организирани от това лице, и затова той е в състояние да издържи толкова дълго време ръководителят на офиса на ФБР в Манхатън.

- Това значително опростява нашата ситуация, - мотивирано той. - Как се справяш?

- Всичко е наред, Франк.

Той стисна тънките си пръсти с маникюр.

- Доколкото мога да видя, не всичко е толкова добър, нали? Какво се е случило, Джон?

- Имам нужда от кратка ваканция с платени, Франк. Имам твърде много работа - на две смени и с голямо усилие.

Сега той се изненада наистина, ако тя може да бъде, за да ни даде нещо, което да изненада.

- Бей - най-сетне каза: - Джон, имате ли нещо друго за мен, преди да ти откаже това искане?

- Направих копие - казах аз след известно колебание и го сложи на масата бял плик.

- Може би сте се каже, какво има вътре?