Дали предоставянето на собственост на гражданите под наем в бизнес

Дали предоставянето на собственост на гражданите под наем в бизнес?

1. Домакинът не е длъжен да бъде отделен предприемач

Ако договорът за наем се отдава имот, собственост на физическо лице за правото на лично имущество срещу лизингодателя и лизингополучателя, се регулира от договора за наем, т.е. договора за гражданско право, сключено в съответствие с разпоредбите на Глава 34 от България ГПК (ГПК), както и в случаите на доставка на жилища помещения отдават под наем на собственика на помещението и са страни по договора на помещения за заетост, сключен при условията, определени в глава 35 от Гражданския процесуален кодекс.

GC България определя правния статут на участниците в гражданското търговия, основанията за възникване и процедура на правата на собственост и други права на собственост, изключителни права върху интелектуалната собственост (ИС) резултати, регулира договорни и други задължения, както и друго имущество и свързаните с тях морални отношения с тях, въз основа на равенство, автономия на волята и собственост независимост на своите участници. Участниците в отношенията, регулирани от гражданското законодателство са граждани и юридически лица. В този случай, граждани (физически лица) и юридически лица да придобиват и упражняват своите граждански права според собствената си свободна воля и в техен интерес. Те са свободни да се установят техните права и задължения въз основа на договор, и определяне на който и да е, не противоречи на законите на договорните условия.

Въпреки това, за имуществените отношения, основани на административен или друг авторитетен подчинение на една страна на друга, включително данъчни и други финансови и административни отношения, гражданското право не се прилага. освен ако не е предвидено друго от закона.

В съответствие с чл. 2 GK България гражданското право регулира отношенията между лицата, занимаващи се с предприемаческа дейност, въз основа на факта, че бизнесът е независима, проведено на свой собствен риск дейности, насочени към системно печалба (доход) от използването на имущество, продажба на стоки, строителство или услуги от лица, регистрирана като такава в съответствие със закона.

Така кръгът е затворен, но отговорът на въпроса, какво трябва да се ръководи от съда при определяне, че някои затворници са граждани на сделката трябва да става само в рамките на предприемаческа дейност, както и получени.

До предприемаческата активност на гражданите, се извършва без юридическо лице, на правилата на гражданското право, които регулират дейността на юридически лица, които са търговски организации, освен ако не е предвидено друго от закона, други правни актове или юридически лица. По този начин по реда на чл. 24 GK България гражданин носи отговорност за задълженията си с всички свои активи, с изключение на имоти, които по закон не могат да бъдат налагани. В същото юридическо лице, за разлика от физическо лице, то има отделен имот и е отговорен за задълженията си с този имот е. В същото време гражданин, дори ако той е физическо лице търговец, като се използва своята собственост, а не само да правят бизнес, но също така и като своя лична собственост, необходими за упражняване на неотменимите права и свободи; Затова собственост на гражданите, в този случай не е законово определено.

Ето защо, от гледна точка на гражданското право на движимо и недвижимо имущество, разположен в лично имущество на физическо лице за това е реалната стойност на материала и действа в натура за дълго време, както и същността на тази стойност не се променя в зависимост от промените в състоянието на индивида.

Член 209 от Гражданския процесуален кодекс на България е решена, че правото на владение, ползване и разпореждане с активите принадлежат на неговия собственик. Притежателят има право по своя преценка да се направи по отношение на имуществото му действия не противоречат на закона и други нормативни актове и не нарушават правата и законните интереси на другите хора, включително и отчуждава собствеността си в собствеността на други лица, да прехвърли на тях, макар и да остава на собственика, нали владение, ползване и разпореждане с имущество, дай имот като обезпечение и да го натоварят с други начини да се разпорежда с него по друг начин. По този начин, като единственото условие, че дава възможност на гражданите да осъзнаят, дадени им по право гражданско право за прехвърляне на отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество е наличието на такава собственост. Други условия, които трябва да бъдат следвани, за изпълнение на гражданите на посочения по-горе закон, гражданското право не е дефиниран.

В същото време, въз основа на разпоредбите на чл. 2 и 23 от Гражданския процесуален кодекс на Република България всички граждани, които получават доход от продажба или отдаване под наем за принадлежност към тях относно правото на собственост, тоест, на Комисията по отношение на имуществото на определени сделки, чрез сключване на граждански договори с други граждани или организации трябва да призната от индивидуалните предприемачи, които не са регистрирани като такива в съответствие със закона.

Въпреки това, приходите от използването на имущество, принадлежащо на лица, по отношение на правото на частна собственост, могат да се получат само ако самите тези лица да извършват търговска дейност с използването на имота. В случаите, когато договорът за наем на имота е наемателят извършва стопанска дейност с използването на наетия имот; където съгласно чл. 606 CC България плодове, продукти и приходи, получени от наемателя, в резултат на използване на наетия имот, в съответствие с договора, са негова собственост.

Що се отнася до наемането (наем), притежавани от гражданите на жилищни помещения, тези помещения по принцип не могат да се разглеждат като обект на собственост, използвани в дейността си, като жилища и помещения в съответствие с жилищно кодекс на РСФСР от 06.24.1983 за изключително за постоянно пребиваване на граждани. Посочените по-горе съоръжения могат да бъдат използвани за изпълнение на бизнес дейности само след оттеглянето си от корпуса и се прехвърлят в нежилищния фонд. Освен това, в съответствие с чл. 210 CC България собственик носи тежестта на поддържане на имуществото му, така че плащането на комунални услуги и услуги, свързани с недвижими имоти и други установени плащания, както и поддържането на помещенията в добро състояние, е отговорност на собственика на помещения, независимо от това дали живеят там собственика или една къща се дава под наем.

Следователно прехвърлянето на гражданите, принадлежащи към тях, като право на собственост на жилищни помещения за временно ползване на база възстановява други лица, които не може да се разглежда като икономическа дейност и следователно не изисква регистрация на гражданина като предприемач, без юридическо лице.

Въпреки това, представянето на лицата, принадлежащи към тях, като право на собственост върху движимо и недвижимо имущество под наем или на лизинг не изисква организирането на производствения процес и следователно не съдържа необходимите елементи, които характеризират по-горе понятието "икономическа дейност". В този случай, договорът за наем е по същество нормативен акт, удостоверяващ, че използването по чл. 209 CC България собственици на законно право да се разпорежда по свое усмотрение на имота, принадлежащи към тях.

Въз основа на горните граждани, които са собственици на имота, има право да сключва споразумения с юридически лица и договори за физически лица за доставка на имота под наем като личности, а не за отделните предприемачи, така класифицира доходите, получени от физически лица под формата на наем въз основа на сключени договори за наем, като приход, получен във връзка с упражняването от гражданите на предприемаческата дейност по неправилен начин.

2. Данъчно облагане на доходите на наемодатели

От гледна точка на физическите лица Данъчно право, участващи в лизингова дейност на, не трябва да се има предвид състоянието на отделен търговец, тъй като получава дохода на физически лица от отдаване под наем или лизинг на движимо или недвижимо имущество, наречена в чл. 208 от Данъчния кодекс на България (RF) като независим вид доходи, които подлежат на данъчно облагане на доходите на физическите лица.

Ако договор за наем на имот или помещения собственик на имота на е затворено с организация, която е юридическо лице, организацията се обръща на физическо лице доход по договора за наем на имота или помещенията, определени в съответствие с чл. 226 НК България данъчен агент. Данъчните агенти, възложени за да се изчисли, удържа и внася в съответната бюджетна сумата на данъка върху доходите на физическите лица, изчислени по отношение на всички доходи на физическото лице, източник на които е данъчен агент. Данъчните агенти са длъжни да откаже оценява размера на данъка директно от доходите на физическо лице - данъкоплатеца, когато тя е действително платена. Изчисляване на данъци от данъчните агенти кумулативни от началото на данъчния период, в края на всеки месец за всички приходи, на която данъчната ставка от 13%, като компенсира удържан през предходните месеци на настоящата данъчния период, размерът на данъка.

За посочените по-горе удръжките, данъкоплатците трябва да подадат заявление за данък агент за стандартно приспадане на данък върху съответните основания, както и документи, удостоверяващи правото на дадено лице да получи тези удръжки. Ако по време на данъчни облекчения стандартен период данъкоплатец данъчен агент не са предоставени, а след това на базата на н. 4 супени лъжици. 218 НК България те могат да бъдат осигурени от данъчните власти в края на данъчния период, когато данъкоплатец данъчната декларация за доходите на физическите лица, въз основа на писмена молба и документите, удостоверяващи правото на тези удръжки.

3. Наемодателят - отделен предприемач

Ако гражданинът е собственик на имота, с оглед на въвеждането на този имот (без да се жилищен) наем мисли за себе си е полезно да получи статут на отделен търговец (например, за да се получи освобождаване от данък собственост на физически лица), а след това той има право да придобие такъв статут, след като държавна регистрация като индивидуална предприемач.

С оглед на посочените по-горе стандарти, ако сертификатът от отделен предприемач такава дейност като "Отдаване под наем на собствени недвижими имоти", не означава, че не разполага с правото да сключва договори за предаване на имота си под наем от името на отделен търговец.

Ако отделния предприемач в сертификата на държавна регистрация и екстракт от Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появява този вид икономическа дейност, като "отдаване под наем на собствени недвижими имоти", доходите, получени от него, тъй като наемодателя, се признават като приход, получен от работа от предприятие, и други дейности, без юридическо лице, които принадлежат към групата на доход, който се облага на индивидуална ставка на подоходния данък от 13%, независими ММО на доходите.

Въпреки това, наемодателите са регистрирани като отделни предприемачи, трябва да се вземат предвид следните белези.

Според ал. 14, за счетоводното третиране на доходите на отделен предприемач трябва да включва всички приходи от продажби на стоки, работи и услуги, получени от продажбата на имущество, използвано в процеса на правене на бизнес суми, както и стойността на безвъзмездно полученото имущество. Приходите от продажба на дълготрайни активи и нематериални активи се определя като разлика между продажната цена и остатъчната стойност. Остатъчната стойност се определя само от индивидуалните предприемачи по отношение на амортизируемата собственост.

Въпреки това, присъствието на собственика на имота, в сертификата на държавна регистрация като отделен търговец на този вид стопанска дейност като "Отдаване под наем на собствени недвижими имоти", не е причина да се промени статута на принадлежност към него като физическо лице имущество, както е определено от гражданското право, дори ако тази собственост собственик на наема като частен предприемач. В допълнение, наета от данъкоплатците под наем движимо и недвижимо имущество не може да се дължи на дълготрайните материални активи на отделния предприемач, тъй като тя не се изпълняват директно в процеса на правене на бизнес като средство за труд. Следователно, в този случай, изплати първоначалната стойност на това оборудване чрез зареждане неправомерно амортизация.

По този начин, в случай на продажба на имот, който от собственика му като отделен предприемач, лизинг приходи от продажбата на имота, на наемодателя - отделния предприемач, признат за доходите, получени във връзка с дейността си, и е включена в общата сума на доходите, получени от предприемаческа дейност. Такива приходи следва да се запише в доходите приложение Б ", получена от предприемаческа дейност, без да е юридическо лице и частна практика" Декларация за данък върху доходите на физическите лица.

В този случай, за доходите, получени от наемодателите - частни предприемачи от продажбата на имот, който се използва във връзка с дейността си не са предмет на разпоредбите на параграф 1, точка 1 от член .. 220 от Данъчния кодекс. Това означава, че по-горе доход не подлежи на намаление на размера на данък сгради удръжки определя от този подпараграф н. 1, чл. 220 от Данъчния кодекс или размера на действително извършените и документирани разходи, свързани с получаването на тези приходи, което означава, че цената на придобиване на имуществото се продава.

Ето защо, ако под наем имота, собственост на право на собственост се извършва като гражданин на отделния предприемач, а не само на собственика на имота, продажбата на тези активи да се счита за продажба на имота, във връзка с изпълнението на отделни бизнес дейности. Поради това, цялата сума трябва да бъдат получени от продажбата на наети активи се включват в данъчната основа за данъка върху доходите на физическите лица от данъчния период, в който този имот ще бъде продаден.

Съгласно алинея 1, т. 1 супена лъжица. 220 НК България приспадане данък върху недвижимите имоти могат да бъдат отпуснати на собственика на наетия имот, само ако в момента на продажба на имота на гражданина - собственик на имота, ще бъдат загубени за състоянието на отделен търговец на такава дейност като "Отдаване под наем на собствени недвижими имоти."

Въпреки това, в някои случаи, гражданите са собственици на имота и възнамерява да генерират приходи от използването на този имот, трябва да получи статут на индивидуален предприемач. Например, ако физическото лице е в собствеността на няколко апартамента или други жилища и използва тези помещения за предоставяне на услуги за краткосрочно настаняване, което е като хотел [без сключени трудови договори (лизинг)], доходите, получени от предоставянето на тези услуги, Те трябва да се третират като доходи от стопанска дейност, която кодът класификация - е представена в НКИД в раздел "H" - 55.1 "дейността на хотели". Съответно, за такива дейности, физическо лице - собственик на помещенията изисква държавна регистрация като отделен търговец и данъчна регистрация с данъчните власти на мястото на пребиваване.