член 152

1. предварително изслушване е насочена към укрепване на административните процесуални действия на страните, извършени при подготовката на делото в съда, определението на обстоятелствата от значение за правилното разглеждане и решаване на делото, определяне на достатъчността на доказателства, проучване на фактите премине зрялост на страшния съд и на ограничение преди.

2. предварително изслушване се провежда от един съдия. Страните трябва да бъдат уведомени за времето и мястото на провеждане на предварително изслушване. Страните по предварителното изслушване имат право да представят доказателства, за да се спори, да се направи петиции.

3. В сложни случаи, като се вземат предвид становищата на страните, съдията може да наложи срок от предварителното изслушване, което е извън действащия кодекс за разглеждане и решаване на делата.

5. На спиране или прекратяване на производството, изоставянето на заявлението без разглеждане на съда се прави определение. Спомагателната жалба може да бъде подадена определяне на съда.

6. В предварителното изслушване може да се разглежда възражението на ответника за допускане от страна на ищеца, без основателна причина, давностният срок за защитата на правата и законоустановения срок жалба до съда.

При определяне дали неизвинени отсъствие на давностния срок или периода на лечение в съда съдията взема решение да отхвърли иска за обезщетение, без да разглежда други фактически обстоятелства по случая. Решението на съда може да се обжалва пред въззивната или касационната.

2. Институт предварително изслушване е известно, че други страни. По този начин, съгласно чл. 272 от Гражданския процесуален кодекс немски, съдебно дело, трябва да се разгледа в едно заседание, така че съдията може да се прибегне до предварително изслушване, по време на който спорът се обсъжда със страните и техните адвокати <*>.

Предварителното изслушване се проведе на сцената на подготовка на делото в съда с участието на страните. Най-важните задачи са консолидирането на административни процесуални действия на страните, извършени при подготовката на делото в съда, както и изследването на фактите премине зрялост на страшния съд и давност.

4. В резултат на предварително заседание, съдът може да приеме определението или решението.

Определяне се извършва в следните случаи:

- спиране на производството в съответствие с чл. Чл. 215 и 216 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация;

- прекратяване на производството в съответствие с чл. 220 GIC RF;

5. иновации на КЗК България е способността да се вземе решение за етапа на подготовка на делото в съда. Вземането на решение в този случай е възможно само въз основа минават на ищеца на давностния срок или срокът на отивайки в съда. За прохода на давностния срок се посочва ответника. Съдът по своя собствена давност не се прилага.

Давността период се признава за защита на правото на иск на лицето, чиито права са били нарушени. Обща давностен срок е три години, според индивидуалните изисквания по закон могат да установят специални давностните срокове, намалена или по-дълго в сравнение с целия период.

В съответствие с чл. 199 CC България изискване за защита на нарушено право се приема за разглеждане от съда, независимо от изтичането на срока на давност. По този начин, от изтичането на давностния срок не угасне правото на иск в процесуалния смисъл. Давност, прилагани от съда само по искане на страните по спора, направени преди решението на съда. Изтичането на срока на давност, прилагането на които заявената страна по спора, е в основата на решението на съда да отхвърли иска за обезщетение.

При прилагането на давностния срок в съда, трябва да се ръководят от глава. 12 от Гражданския процесуален кодекс, който определя характеристиките на Разбира се, спирането, прекъсването, възстановяването на давност. По този начин, давностният срок започва да тече от датата, на която лицето е знаело или е трябвало да знае за нарушаването на техните права.

Давността е спряно случаи по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс. Моята по предписания начин, както и на комисията отговорното лице на действие, което показва, признаването на дълга, трябва да се прекъсне давността. След почивката ограничителния период започва наново; изтеклото време преди прекъсването не се брои в новия план (чл. 203 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако искът бъде оставена без уважение от съда, който е започнал да съди давността продължава по общия ред.

Ако съдът се оставя без разглеждане на иска, подаден в наказателното дело, което започна да съди давността се спира до влизане в сила на съдебното решение, че искът е оставена без уважение; времето, през което ограничението е било спряно, не се включват в закона за давността. В този случай, ако до края на срока на по-малко от шест месеца, той се удължава до шест месеца.

Съдът може да възстанови пропусната давностен срок. В изключителни случаи, когато съдът намери добра причина за това давността относно обстоятелствата, свързани с личността на ищеца (сериозно заболяване, безпомощно състояние, неграмотност и т.н.), нарушение на правото на гражданите да бъдат защитени. Възстановяване на давностния срок не може да бъде извършена в предварителното изслушване, и е направен по общ начин в нормално заседание.

Решението на съда да откаже да удовлетвори искането във връзка с пропускането на срока на давност е приет и да се обжалва по общ начин.

6. Към периода на отивайки в съда без основателна причина също може да бъде основа за приемане на предварителното решение на заседание, за да отхвърли иска за обезщетение. По този начин, срокът на обжалване на решението по отношение на административни нарушения, установени от чл. 30.3 от Административнопроцесуалния кодекс, е 10 дни, считано от датата на връчване или да получат копие от решението. В случай на липсващо срок може да бъде възстановено по искане на лицето, което подава жалбата. За да отхвърли искането за възстановяване на срока за обжалване на решението на административното дело се вземе решение. В случай, че жалбата съдържа искане за възстановяване на срока, циркулация на съда, в предварително съдебно заседание може да се разглежда само възражения от другата страна, без останалите обстоятелства по казусите. Съдията не вземе решение за възстановяване на пропуснатия срок. При определянето дали периода на прием без основателни причини, съдията взема решение да отхвърли иска за обезщетение, без да разглежда другите фактически обстоятелства.