Андрей Авдеев

- Андрю! Аз не искам да имам деца!
- Защо?
- Знаеш ли къде да се измъкнем?
/ Кратко мълчание /
- Надя, мисля, че когато пораснеш, искате да имате много малко бебе.
- Не! Мразя начина, по който правим!
- За мен е удоволствие за мен. Когато порасна, ще я харесате ..
- No. По-добре аз не растат.

- И Бог знае всичко, всичко, всичко?
- Разбира се, че е Бог.
- Защо той не беше спасил майка ми и баща ми?
- Е, може би той просто може да не е съвсем всичко.
- Може би тя не съществува?

- Изведнъж аз ще умра.
- Надя, нали знаеш, че е невъзможно за цял живот да се мисли за смъртта. Е, животът е - то. това е като на рожден ден: дойдете да посетите, други деца дават подаръци; Знаеш ли какво е целия този, но няма да сте по цял ден да седя и да е тъжно за това. Вие не ще?
- Не, разбира се, аз отивам да се забавляват.
- Точно така, вие трябва да приемате всеки ден като подарък, добре, поне да опитат.