2 Финансова стабилизация

Трансформацията на финансовата система е най-важната област на икономическата реформа в България. В плановата икономика, финансовите ресурси на всички лица, управлявани от държавата, която е техен собственик. В процеса на реформи на пазара на по-голямата част от финансовите средства дойде под контрола на недържавни участници. В резултат на това делът на финансовите ресурси, мобилизирани и прекарва от държавата в БВП е намалял рязко. Намалена държавните разходи за развитието на националната икономика, както и инвестициите в държавни капитал и заеми за модернизация на тези отрасли.

Определяне във финансовата система са приходите и разходите, сделки. С преминаването към пазарни отношения, механизми за пряк контрол върху формирането на приходите и разходите са елиминирани. В резултат на това за генериране на приходи се влияе от следните фактори: инфлация, промените във валутния курс, взаимни неплащане, спадът в производството, подслон от облагане с данъци на доходите. В тази връзка, има две взаимно изключващи се процеси. От една страна, допълнителни средства за възраждането на производството, създаване на предпоставки за икономически растеж. От друга - стесняването на областта на данъка се дължи на спада в производството не позволява да се разшири финансовия капацитет за поддържане на промишлени предприятия, подобряване на техническото равнище на производството, създаване на нови работни места. Данъчната тежест върху промишлеността нараства равномерно доскоро, което, в съчетание с финансовата и кредитна криза доведе до по-нататъшно намаляване на производството, за да се грижи бизнес в сивата икономика. За да се подобри ситуацията, редица мерки:

намаляване на данъчните ставки;

рационализиране на управлението на публичните финанси, премахване на незаконни и необосновани придобивки, предоставени в рамките на неговата дейност;

създаване стриктна отговорност за незаконен износ на капитали в чужбина и укриването на данъци;

осигуряване на необходимото ниво на предлагането на кредитни ресурси за лихвените проценти производствения сектор, за да се възстанови от оборотния капитал и възможно най-пълно използване на наличните производствени мощности;

адресиране на условията за притока на средства в рамките на краткосрочни финансови спекулации, а не с посредничеството на разширяването на производството, което включва прекратяване на държавни ценни книжа, даващи по-голяма от средната рентабилност на сектора на производството, потискането на всички пирамидални схеми;

администриране на системата за цел парични регулиране на потока като непряк (по отношение на търговските банки) и прав (по отношение на състоянието на кредитни и банкови институции) методи, стимулира притока на средства в производствения сектор;

прилагане на методи за "прозорец" кредитиране на ниските лихвени проценти на индустрии с ниска рентабилност поради съществуващите нарушения на цените (селско стопанство и леката промишленост, в които ниската рентабилност поради "цени ножици", възникнали поради монополното ценообразуване в свързаните с тях индустрии, иновациите, транспорта и високите технологии машини, където ниска рентабилност поради дълъг производствен цикъл).

Като се има предвид остър недостиг на финансови средства, трябва да бъде по-балансиран подход към формирането на разходни пера в рамките на съществуващите финансови ресурси, за да се намали неоправдано публичните разходи, подобряване на ефективността на тяхното използване.

Трябва да се отбележи, че нито стабилизиране на финансовия пазар не е възможно присъединяване на България към пътя на устойчив икономически растеж.