Жалби срещу решения за налагане на обезпечителни мерки - осигуряване на действие
Жалби срещу решения за налагане на обезпечителни мерки
Като се има предвид позицията на Гражданския процесуален кодекс, според който предоставянето на искане бе прието от съда или от един съдия въз основа на определянето, предмет на разглеждане на заявлението за приемане на временни или охранителни мерки в деня на получаването му от съда без предизвестие на лицата, замесени в случая, че е естествено при такива обстоятелства, Това е право на всеки човек не е съгласен с определянето на неговата жалба.
На основание, че приемането на мерки за гарантиране на вземането може да се нарушават правата и интересите на лицето, на което имотът, в съответствие с решение, се прилагат тези мерки за сигурност.
Тъй като съдът, което позволява приемането на временни мерки сами по себе си, без предупреждение на лица, замесени в случая, за да се запознае с обстоятелствата, представени като основание за приемането на временни мерки за костюм, само от страна на съответното лице. И при тези обстоятелства, съдът не знае становището и на финансовото състояние на лицето, чието имущество е предмет на мерките, предназначени да служат предостави съответните претенции.
При такива обстоятелства, единствената възможност човек да възстанови нарушените си права, прилагането на временни мерки е правото да обжалва такова решение, в случай на несъгласие.
Редът и основанията за обжалване решението на съда относно приемането на мерки за гарантиране на вземането разрешен от закона.
Така член 371 от Гражданския процесуален кодекс на България, създадена от правото на обжалване на първоинстанционния съд, според които определянето на първоинстанционния съд, с изключение на определенията на мирови съд може да се обжалва с въззивната инстанция отделно от решението на съда и други лица, замесени в случая (самостоятелен оплакване), и може да бъде предявен от прокурора в случаите на представителство, ако: при условие, че СРС RF, решението на съда премахва възможността за по-нататъшното движение на делото.
В този случай, на Гражданския процесуален кодекс на Република България изрично не е предвидено право на обжалване решения по обезпечаване на иска.
Това положение се регулира чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.
Предметът на дейност на правото на обжалване могат да бъдат решени да удовлетвори искането за допускане на обезпечение, както и решимостта да отхвърли искането за допускане на обезпечение, както и решенията, взети относно премахването на мерки за гарантиране на вземането или замяната на една друга мярка, за да се гарантира вземането.
Обжалване на решения по осигуряване на вземането се извършва чрез подаване на частна жалба на несъгласие с приетата дефиниция.
Частна жалба на несъгласие с решението на съда за допускане на обезпечение считат за обжалване в случай на обжалване определенията на магистрата и на обжалване, ако жалбата на първоинстанционния съд, с изключение на определенията на магистрати.
Субекти на правото на обжалване определяния върху осигуряването на иска са лицата, които участват в делото.
Съгласно чл 372 от Крайния срок на Гражданския процесуален кодекс на Република България за частните жалби срещу решението на съда е 10 дни от датата на определението на съда на първа инстанция.
Все пак трябва да се вземе предвид факта, че лицето, чието имущество е било взето обезпечава вземането може да не е наясно с това решение от доста време, значително надвишава допустимия за определяне обжалване време, установен в закона.
С оглед на това, жалбата на определенията на временни мерки има специфичен характер.
Ето защо законодателят ясно определен редът за обжалване на решението за обезпечаване на иск.
Процедурата за обжалване на решения за обезпечаване на вземането, посочен в член 145 от Гражданския процесуален кодекс.
По този начин, параграф 2 на този член, ако установи, че определението за допускане на обезпечение е направена без предизвестие до жалбоподателя, срокът за подаване на жалби се изчислява от датата, на която това лице не знае това определение.
Тази разпоредба е необходимо за защитата на правата на лицата, които не са наясно с Съдът е установил, така че да не може в рамките на законоустановения срок за обжалване на първоинстанционния съд, да представи своето възражение, в случай на несъгласие с приетата дефиниция и внася жалба за поверителност.
Съответно, по време на периода за подаване на частна жалба на решението на съда за допускане на обезпечение, ако един съд за налагане на обезпечителни мерки е направен без предупреждение на човека, който не е съгласен с приетата дефиниция започва от деня, в който това лице е узнал това определение.
Така че по време на срока за обжалване на съда за допускане на обезпечение, когато е необходимо, могат да се определят от него адрес удар поща на плика, в който страните са били изпратени да се произнесе по обезпечаване на иск или от датата на съобщението за получаване на такова решение.
Определения за налагане на обезпечителни мерки подлежат на незабавно изпълнение, във връзка с подаването на жалба до произнасяне по обезпечаване на иск не спира на определението за изпълнение за допускане на обезпечение.
В този случай, в апелативния съд, на касационен съд при разглеждането на частни жалби срещу решението на съда за обезпечаване на вземането се установи всички обстоятелства, въз основа на които са приети временни мерки.
Установява тяхната валидност и пропорционалност.
След преглед на частната жалба в апелативния съд и касационна инстанция се произнася с определение относно премахването на съда на първо инстанция за временни мерки, за да отговарят на частната жалба на молителя, или оставя определението на съда за допускане на обезпечение, без промяна, а частна жалба.
Същото се отнася и за обжалване решението на съда да откаже искането.
В този случай има една особеност, ако апелативният съд, касационен съд в своето решение отмени определението на съда от първата инстанция отказ за допускане на обезпечение, съдът на първо например в по-нататъшното разглеждане на делото следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са предмет на съдебно обжалване , апелативен съд и връщане към обсъждането на прилагането на мерки за обезпечаване на иска.
В същото време, законът постановява, че подаването на частни жалби срещу решението на съда за отмяна на обезпечаване на иска, или замяната на някои мерки, за да се гарантира вземането на други мерки за гарантиране на вземането се спира изпълнението на решението на съда.
Преди разрешение на частната жалба да се определи отмяната или замяната на един вид софтуер, за да се търси друг продължава да работи, за да се гарантира мярка, приета по-рано от съда.
Определение за поддържането на иска, за да влезе в сила незабавно.
Решението на съда за отмяна на обезпечаване на иска влиза в сила след изтичането на влизането на съдебните разпореждания в сила, което по принцип е 10 дни.
В случай на повреда в съдебния процес, предприети временни мерки ще останат до влизането в сила на съда. Въпреки това, съдията или съда едновременно с приемането на решение на съда или след приемането му може да се даде определение на съда относно премахването на мерки за обезпечаване на иска.
Ако твърдението, направено от неговите мерки за сигурност остава в сила до изпълнение на съдебното решение.
Мерки за осигуряване на еднакво иск защитят интересите както на ищеца и на транспондера.
Това се дължи на изискването на чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс, който урежда правото на съдия или съд, което позволява поддържането на иска, да изисква от ищеца да гарантира сигурността на възможната загуба на ответника.
В този случай, на ответника, след влизане в сила на съда, който отрече твърдението, ищецът има право да подаде иск за щети, понесени от мерките, за да се гарантира вземането, направена по искане на ищеца.
Следва да се има предвид, че при загуба на гражданското право означава: действителни щети, т.е. разходи, че лицето (в този случай - на ответника), чието право е нарушено, направени или трябва да направят, за да го възстановите, загуба или повреда на имущество и загуба на печалба, която се състои от приходите, че ответникът може да получи при нормални условия на гражданския оборот, ако правото му не е била нарушена.
Обезщетения за вреди е универсален начин за защита на гражданските права и урежда от чл. 15 от Гражданския процесуален кодекс.
Компенсациите за щети, предвидени от закона, по отношение на мерките, които са непропорционални по отношение на посочените изисквания и неоправдани мерки в случай на решение за отказ от страна на ищеца, за да отговарят на посочените изисквания.
Правото на обжалване решения по обезпечаване на иска, премахване на сигурност за твърдението, подмяна на временни или охранителни мерки, насочени към осигуряване на съответствие с основанията за твърдението, една от които е на пропорционалността на мерките за осигуряване на твърдението, търсенето на ищците.
Разпоредбите на закона, уреждащ обжалването на решения по осигуряване на иска е насочено към права като на ищеца и ответника, на прилагането на принципа на гражданското правосъдие и равенство на всички пред закона и съда.