Здравословен сън на първо място

Здравословен сън FIRST

ЧАСТ ПЕТА. Под хипноза

Марка студено, тя бие му трепери. Той е единствен по рода си бельо в средата на сутринта гората, и около мъжете замъглят върти. Той не си спомня как се озова тук, но той знае точно какво съвпадение, че не може да се нарече. Той разбира, че е необходимо да се движи напред и само напред. И Марк е обект на чувствата. Но след няколко стъпки, за да ходят става много по-трудно - мъглата увива краката си и, противно на всички закони на физиката, като че ли дърпа назад. С големи усилия на човека, наведе глава, която издържа. Нежен бриз внезапни проверки над него, разроши косата й, а след това, отново, срещу всички закони на природата, очевидно тя се гмурка надолу и мъглата неохотно се оттегля, освобождавайки краката си и престава да изглежда робски окови.

женски глас, който звучеше отзад, го принуди да спре. Обръщайки се, Марк втрещен. В края на краищата, той видя някой много познато.

- Мамо? - едва доловим глас, прошепна той.

Жената се изправи с усмивка и го погледна. Curly златни брави паднаха с нея точно под раменете й, очите й ярко със сълзи, и ръката й се протегнаха в посока на мъжете.

- Къде си, синко? - каза тя. - Вие не ме оставяй, нали? Вие все още нужда от мен.

Марк прави една малка колебаят стъпка към любим човек, но изведнъж спира. Нещо бърка в паметта си, нещо, което показва всички неточността на тази ситуация.

- Ти си мъртъв - каза той с треперещ глас. - Ти си мъртъв.

Expression "майка" се е променил, и за миг го светна гняв. Отне само част от секундата, но Марк трябваше време, за да го забележат.

- Ти ... - промърмори той. - Вие използва начинът единственият човек, който ме обича. Scum, махай се! Sgin махаме главата ми!

- Браво, Марк, умен - този път гласът беше мъжки.

Мъжът отвори очи. Той седеше в офиса на д-р Виноградов, който, както обикновено, да пуши лула, освобождавайки дим в тавана пръстен. Марк не можеше да не забележи, че ръцете му бяха вързани на гърба на леглото, но не мисля, че да се ядосвам, както разбрах, може да сложи край на освобождаването му.

- Какво се случи? - попита той. - Това ли е краят? Тя вече не се появява?

- Не е толкова просто, Марк - Виноградов сложи потушен тръба в таблица. - Това не е краят. Но първата стъпка е било взето, и, противно на прогнозите си, беше много успешен.

Марк, разбира се, е в болница. Той не знаеше какви думи да излезе с професора, за да го предпази от полицията, но по принцип не е много за него и си помислих за това. Хипноза са проведени заседания на ден, с променлив успех, и Виноградов твърди, че те са близо до успеха. Но голямата разлика не се усеща човек.

Единствената му утеха за Марк стана редовен посещение Яна. Тя взима почивка, за да го посети, и донесе със себе си много екстри.

- Как си тук? - попита тя, докато седяха един до друг на масата, гледайки през прозореца. Точно в този момент, тя започва малко гаден дъжд.

- Да, добре, - Марк отговори доста неохотно, чувство, което пълзи нагоре отново спи.

- Трябва да се отпуснете малко - Иън се изправи, държейки ръката на Марк. Качете се на покрива, ние получаваме някои малко на чист въздух?

- Сигурен съм, че това е добра идея?

- О, не сме дълго време, и професорът ще дойде само след един час. Той е бавен напоследък.

Виноградов влезе в кабинета и блъскат до леглото с пазарска чанта. Уморен въздишка, той седна на компютъра и го включи. Мониторът е разделена на няколко квадратчета, показва различни изображения от камери за наблюдение. Това беше едно от ексцентричността Виноградов, който го предвидени чувство за дадена ценна книга. Но тъй като клиниката бе за Виноградов, нямаше никой, задало странност професор.

Едно изображение Виноградов задържа погледа му. Той видя Марк и Ян и се насочи към стълбите, които са довели до тавана.

- Не, по дяволите! - възкликна професорът, и извади от безопасното травматичен пистолет, извади, доколкото не особено здрави крака, след ново познанство. Преди всичко той се страхуваше да не разполагат с време.

Отваряне на вратата, Марк и Йоан отиваха най-накрая, за да покрива. Студената дъжд паднаха на лицата си, стичаща се по бузите му като сълзи, проникваща яката, което води до хлад тръпка. Но точно както го е малко по-освежени марка, позволявайки му малко време да се забрави за сън.
Те изминаха почти до ръба на покрива. В този момент Джон отново поема спътник за ръката и приближи лицето му.

- Знам - прошепна тя. - Знам, че си убил Саша. Но това не е по твоя вина, аз го познавам добре. - Марк се опита да каже нещо, но Джон закри устата си с ръка. - Заедно можем да го понесе всичко това. - Тя се усмихна и я хвана за ръката. Миг по-късно, устните им са се слели в една целувка. Поради това, тя не забеляза, че очите му се обърнаха нагоре Марк.

Виноградов до границата стигнем до люка. трудно може да се движат краката си, той все още се озова на покрива. Той хвърли остър поглед Марк, който в този момент просто се отдръпна от устата на Яна. Рот мъже усукани в усмивка, а след това на професора разбрах, че мъжете протеини око бяло. Веднага забелязва и януари

- Не! - извика тя и се опита да се отдръпне, но след това Марк я придърпа към себе си. Виноградов вдигна пистолет барел, но Марк сведе глава, като по този начин ще се окажат напълно скрити Яна. Той успя да го направи, така умело, че нито една част от тялото му се изду навън.

- Марк, чуй ме, - професорът не разочаровам цевта. - Това не е ли, нали знаете. Пуснете я, и ще поговорим. Все още не мога да ти помогна. Не позволявайте си развалят всичко.

Но човекът само се засмя.

- Казах ти, не си отивай, - проговори глухо, Марк. - Но вие сте упорити, твърде упорит.

В този момент, Джон, скалъпен, ухапан от сателитна рамо. Той изсъска от болка ... и рязко се обърна ръцете си към страната. Имаше отделна криза на прешлени, и Жана и очите на Марк отново се срещнаха. Миг по-късно, един човек хладнокръвно пусна отпуснатото тяло на покрива.

- НЕ-е-ET. - извика Виноградов и Марк се обърна към него. С усмивка хищнически мъж се хвърли към професорът.
Вечер мълчание бе съборена звука на изстрела ...