Върховният съд да се справи с грешката на броене, икономиката и живота

Кодекс на труда на Република България предвижда трите случая, работодателят има право да приспадне от сумите за заплати надплатили на служителя: преброяване грешка, служителят на вино в неизпълнение на трудовите стандарти (прости), признат авторитет по трудови спорове, неправомерни действия на служителя, установени от съда (член 137). , Но работодателите често се бърка в обявите незаконно принуждават работниците да се върне превишението. Понякога спорът достигне съда, в особени случаи - до Върховния съд на Руската федерация.

Парцелът е проста. АД подава съд на обща компетентност на дело срещу служителя за щети, възникнали поради прехвърляне по погрешка на двойно обезщетение за неизползван почивка и бонуси. Окръжен съд, който разглежда претенцията АД отказва като ненужен трансфер тези суми не влизат в основанията по чл. 137 от Кодекса на труда. Съдът Касационната се съгласи с решението. Но на Президиума на районен съд взе страната на. Съдебен борд по граждански дела на слънце България е отменил решението на Президиума на окръжен съд потвърди присъдите на окръжния съд и на апелативния съд.

Как да се тълкува закона

Какво предвиждат норми на международното право

В случаите, когато един работодател трансфери служител погрешно допълнителни пари от страна на работника общопризнатите принципи и норми на международното право, което се определя като приоритет елемент. 15 от Конституцията.

броене Грешка или съда?

От грешки никой не е имунизиран. Колко внимание, тъй като има грешки в нея. И така, какво точно се брои за грешка по отношение на връзката между работодател и работник?

За Първоинстанционния съд на проблеми в разбирането на определенията са възникнали. Той дойде от буквалното тълкуване на кодекса на труда и до заключението, че броенето трябва да се счита за грешка в аритметични операции (дейности, свързани с преброяването). Технически грешки, включително и тези, извършени по вина на работодателя, броенето не е така. Тази позиция бе подкрепена окръжен съд и касационен съд и на Върховния съд на Руската федерация.

Трябва да се отбележи, че концепцията за броене на грешки не е разшифрован в българското законодателство. Но, най-вероятно, законодателят не очаквах, че някой ще трябва да обясни тази проста концепция на профила.

Оказа се, че е необходимо да се изясни, а не на някой друг, но на Президиума на районния съд (т.е. на надзорния орган). Той не е наред само от гледна точка на (оказва се, че съдиите не са запознати с неотдавнашния преглед на съдебната практика на въоръжените сили), но за определяне на неговото правно положение, не се позовава на конкретни разпоредби на приложимото законодателство в подкрепа на премахването на съдебни решения. Върховният съд на България нямаше друг избор, тъй като "с цел коригиране съдебна грешка при разглеждането на делото от съда на надзорния инстанция, която е причинил на съдебна грешка", за да отмените несправедлива присъда.