Според това, което в момента е един куп репички! (Надежда Troitskaya)
Моето семейство обича да дойде с мен до пазара на продукти, в които градът не ще трябва да го направя. Защо. Да, всичко е много просто! Аз винаги продават стоки по-евтини от посочен върху ценовата листа. Всичко започна от времето на Съветския съюз, по време на почивките в Сочи през зимата, аз и съпругът ми се връщаха от пазарска чанта, пълна с плодове, харчи само стотинка.
Уау, това е невероятен късмет още не е свършила!
Аз отдавна е престанало да бъде изненадан по искане на приятелите си;
- Не е в услуга и в приятелството: купи нещо вкусно!
За тези, които не знаят, ще кажа с мен, така че съдбата постановено, че с няколко доста добри дипломи, през последните десет години, в които работят в търговския център City Center, намиращ се под прозорците на къщата ми. Това е много удобно: като ден на работа, и в същото време - и набиране на продукти и приятели да виждат и чуват много невероятни истории. Не работи - съкровището!
Например, днес: че ми отне да въведете зеленчуци, плодове, се кандидатира за 5 минути до пазара, пълни торбата до ушите му:
- Manyunya! Колко долара с мен пари?!
- Сто и шестдесет рубли!
- Сигурен ли си за това?!
Аз съм винаги ме изуми представената фактура, когато едва Пру-тежката чанта, знаейки, че дори и в "Pyaterochka" Аз щях да натисна чек в размер на не по-малко от петстотин рубли - за такава покупка.
Получавам отговори утвърдително. И тогава си спомням, гледа красивите-репичките, сякаш току-що изваден от собствената ми градина:
- Man! А вие репички колко струва?
- 35 рубли. Вземете го! Вие няма да съжалявате!
Аз клатя глава:
- Нямам нужда от днес! Това е моят smenschitsa иска да учи.
- Кажи й тогава - 60.
- Сериозно?!
- Разбира се! Малко вероятно е, че някой ще купи по-евтино!
- Благодаря. И преди.
Влачели моето малко скъпоценен товар надолу по пътя се чудех:
- И все пак: Там, където сега един куп репички.