Случаят с Василий Vasilyevich - Новини коментар

Василий, както обикновено, след обилна вечеря, лежеше в полагащото му се място, под масата. Лежейки под масата, това е удобно: никой няма да докосне, никой няма да види. И ако изведнъж все едно ще се огъне и да видим, че е малко вероятно да бъдат изненадани, защото в продължение на Василий място под масата е било законно. Да, и никой друг, под масата в ума, който поради същата причина - да си почине - не се покачва.

И на масата, междувременно, които вече са били изложени всякакви екстри: салати, желирано, мандарини, цаца в отворен съд, кисели домати, имаше бутилка шампанско ... И всичко това, защото часовникът показва началото на дванадесети.

Но да се върнем под масата. Василий е бил за него, ако мога да кажа така, един мъж в разцвета на силите си. Закръглен, среден на ръст, кестенява коса. Зелени очи, гъстата му сива мустаци. Най-много деликатност толкова дълго, колкото ядосах - още една причина, поради която никой не се е изкачил под масата за него.

- Соня, не се прекъсне вашия апетит! Скоро ще има! - каза мъжът, седнал на стол пред телевизора, малко момиченце.

Соня се нацупи и нарочно пусна мандарин. Плодове падна директно на гърба Василий ...

От тази неочаквана чупене Василий крясъци скочи изпод масата и скочи на коледната елха. Дърво рухна върху масата. Боядисани топка падна в Оливие, един от клоновете изхвърлени бутилка шампанско и коледно дърво с звездни върхове се приземи в един буркан с цаца. Той е особено голям масло-апетитни риба Балтийско производството кацна на любимите си дрехи жени.

- Какво е това. -vozmutilas жена.

Мъжът изглеждаше озадачен маса, съпругата му и коледна елха.
- Това е една котка.
- Ах, пак този Васка! Е, всичко! Търпението ми свърши! Аз варени цял ден да не някакъв гаден котарак съсипа всичко. Мразя котки! Къде е той?!
- Какво бихте направили с него? - спокойно попита мъжът.
- ще позволи на шапката! А опашката направи кожа гривна.
- А мустаци, които се адаптират?
- Спрете го! - извика Соня, нейното търпение е изчерпано.
- Мама шеги, мила моя.
- Не, майка ми не знаеше! Сега намери котка и ... Ах, ето те и теб.

Уплашена котка се блъсна в съседната стая. Жената го последва. Имаше шум, нещо падна. балконската врата в съседната стая изскърца.
- Татко, направи нещо! Тя го хвърля!
- Да, ние просто нещо, на осми етаж ...
- Татко.

Мъжът не е имал време да ставам, жената бързо се върна в стаята, веднага седна на масата и хвана вилица.

- Къде е котката? - след кратка пауза, попита мъжът.
- Не по-котка.
- А-а-ах! - извика момичето.
- Тихо, тихо, мамо шеги, - се опита да успокои баща момиче.
- Не, майка ми не се шегувам - каза майката, докато почти се плаче.
- Наистина ли го захвърли на балкона?

Жената кимна, наведе глава и очите й направо в купата капеше сълзи. Соня стана истеричен. Човекът отиде в друга стая и се върна малко по-късно, той каза:
- котка наистина не е там.

Жените - малки и големи - да плаче.
- Добре, достатъчно! - изсекна в салфетка, майка ми блъсна ръката си на масата. Още. Време е за една маса ... Соня достатъчно пищи! Седнете. Седнете, казах!

Соня, без да спира да плаче, се качи в стола си и татко премахнали дървото от масата. И седяха в мълчание на празничната трапеза и се замисли за Василий Vasileviche.
- Можете да отидете надолу и погледнете в долната част - човекът, предложил. - Чух, че колкото по-високо на пода, по-голям шанс, че котката земите на четири лапи и да останат живи.
- Да, да! Хайде скоро! - радостно възкликна тя Соня и скочи.
- No. Ще остане. Време - десет минути до дванадесет.

Но Соня вече е изтеглен обувките и баща ми, като че ли не чува думите на майка ми, отиде до вратата.
- Не си отивай! Спри!
- Имаш ли играта! - човекът каза на висок глас.
- Аз ... аз не искам да, той се измъкна от ръцете ми, а аз затворих очи ... ... аз не виждам нищо ... Аз не исках да.
- Ще бъде прав.

Татко и дъщеря си отиде, жената остана сам.

Снежинки големи люспи паднаха от небето. Двамата търсят котка. Ние търсим за дълго време, навсякъде ...
- коте, коте! - Обадих се на момичето.

А внезапен розови светлини в небето направени както за трепна от изненада.
- Чуваш ли?
- Какво?
- Струва ми се, или някой meows?

На лицето на Соня сияеше усмивка, тя побърза да подскачащи пълна с сняг храсти, а след няколко минути, котето е вече в ръцете си. Но това не беше Василий.
- Това не е себе си.
- Ами ... Е, оставете го да замрази тук?

Заедно те се прибра у дома.

- Назад! - разплакан майка прегърна дъщеря си, а след това на съпруга си.
- Ние не го намери ... не е намерен ... - Соня е готова отново да плаче.
- Скъпа, аз ти давам честната си дума, че аз не съм нарочно, той се измъкна от ръцете ми ...

Соня свали обувките си, хвърли якето и отиде в хола.
- Честно казано, не са специално ... някак ми ли вярвате?

Мъжът мълчаливо извади коте козината.
- Как да се обадя?
- Не знам ... Василий?
- Това е, според мен, момиче.
- Тогава - Василиса. Честита Нова Година, Василиса! - жена погали котето зад ухото. - Той трябва да се затопли, че е много студено.

Десет минути по-късно, семейството седна отново на масата. На масата се отстранява, без обърната елха игли и чинии. Ето само няколко деликатеси по някаква причина се свива. А цаца и напълно изчезна. Татко беше гледане на телевизия, показва празничен концерт. Мама погали Василиса. Котето със затворени очи, нещо, което мъркаше. Соня изпъди вилица в чиния:
- Аз не искам тази салата.
- След това изяжте една мандарина - виновно призна майка.

Близо мандарина се измъкна от ръцете на момичето и се претърколи под масата. Соня се наведе и видях под спане на маса мирно Василий, доволен и добре нахранени.

Резултатите от гласуването: "+" 139 "-" 31