Резолюция на Президиума на Върховния арбитражен съд на Република България на 5 март 2018 г.

Върховния арбитражен съд Президиум на България се състои от:

Председателстващия - заместник-председател на Върховния арбитражен съд на Българската Absalyamova AV.

Членовете на Бюрото: Amosov SM Андреева TK Batsiev VV Zavyalova телевизия Козлова ОА Makovskaya AA Никифоров SB Pershutova AG Popovchenko AA Sarbash SV Yuhneya MF -

На срещата присъстваха представители на:

заявителя - Open Акционерно дружество "главен работа 277 Офис" - Карпов НС Sedlerov VV.

от Министерството на отбраната на Република България - Уткин VM След изслушване и обсъди доклада на съдията AA Popovchenko както и обясненията на страните по делото, президиумът установено следното.

В изявление молба до Висшия арбитражен съд на Република България, за преглед на касационния съд по реда на надзора общество иска да отмени съдебното акт, позовавайки се на нарушаването на еднаквост в тълкуването и прилагането на арбитражни съдилища, на съда от първа и решението на апелативен съд потвърди ,

В отговор на изявлението на Министерството на отбраната на Република България иска да напусне обжалваните съдебни актове, без да променя съответния закон.

Проверка на валидността на аргументите, изложени в отзоваването на изявление към него и настоящи изказванията по време на срещата на представителите на страните по делото, Бюрото счита, че жалбата трябва да бъде предоставено на следните основания.

Изследвания и оценка на представени доказателства, съдът заключи, че обществеността е надлежно е изпълнил задълженията си по обществени поръчки и създаването приемам техния резултат, но полученото плащане не е извършено поради липса на средства, както и за събиране на дългове и наказание.

Отхвърляне на искането за преминаването на обществени институции на срока на давност, съдилищата на първа инстанция и обжалване въз основа на наличието на доказателства за извършването на Агенция действия за признаване на дълг, във връзка с които прекъсва давността в съответствие с процедурата, предвидена в член 203 от Гражданския процесуален кодекс на Република България.

Апелативният съд отмени решението на съда на първа инстанция и апелативните съдилища на, признава акта за съгласуване доказателства не са свързани с въпросния спор в отсъствието на нейната връзка с първичните счетоводни документи и въз основа на вземането.

Признавайки доказан факта на изтичане на давностния срок, необходимостта от една институция, която е заявила, апелативният съд отхвърлил иска.

Въпреки това, въззивният съд не е взел предвид следното.

В съответствие с част 1 от член 286 от арбитражна процедура българския Кодекс на Арбитражния обжалване съд разглежда законосъобразността на решенията, решенията, взети от арбитражния съд на първа инстанция и обжалване, създаване на правилното прилагане на правилата на материалното и процесуалното право в производството и приемането на обжалваното съдебно акт, и въз основа на аргументите, съдържаща се в отчета за обжалване и възражения за това, освен ако не е предвидено друго в посочения кодекс.

Член 287 от Арбитражния-процесуалния кодекс на Република България определя правомощията на касационния съд. В съответствие с параграф 2 от част 1 на тази статия за резултатите от разглеждането на жалбата арбитраж касационен съд има право да отмени или измени спорните съдебни актове, изцяло или частично, и без да отнесе въпроса за нов процес, за да направите нова съдебен акт.

Този орган може да бъде упражнено от касационния съд в случай, когато фактическите обстоятелства от значение за случая, установени на арбитражния съд на първа инстанция и при обжалване въз основа на пълно и всеобхватно проучване на наличните доказателства по делото, но този съд е приложил неправилно правна норма.

В нарушение на тези стандарти на апелативния съд е приел решението на спора въз основа на повторна оценка на доказателствата и установяването на други обстоятелства, които се различават от тези, установени от съдилищата на по-ниска инстанция.

Съдът прие акта за съгласуване, като подходящ доказателства и призна, въз основа на оценката си за установен факта на неизпълнение преди създаването на задълженията на дружеството до размера, посочен в акта. Подписването на акта за съгласуване с участието на ръководителя на институцията е бил квалифициран от първоинстанционния съд като действие, което показва, признаване на дълга и да води в съответствие с изискванията на член 203 от Гражданския процесуален кодекс на Република България се прекъсне давността.

апелативен съд потвърди валидността на решенията на първоинстанционния съд по отношение на доказателствата, да ги оцени, включително доклада за помирение.

Заключителни че акта за съгласуване може да се отрече от съдилищата на по-ниска инстанция апелативният съд се е позовал на разпоредбите на части 2 и 3 на член 71 от Арбитражния-процесуалния кодекс на България и посочи липсата на акта на връзки към първичните документи на счетоводството, на основата на вземането, датата на подписване ,

Въпреки това, в съответствие с разпоредбите на параграф 2 от член 71 от Арбитражния-процесуалния кодекс на българската Арбитражния съд оценява като значение, допустимост, надеждност на всеки доказателства поотделно и достатъчността на доказателствата и на взаимните отношения в тяхната цялост.

Както следва от акта за съгласуване, признава установяването на размера на дълга в размер на 6,735,606 рубли 37 копейки, се състои от две суми: 2,471,723 рубли 96 копейки, а 4,263,882 рубли 41 копейки, които са посочени съответно в акта на извършената работа и на удостоверението за извършените строителни работи и разходите, подписани от представители на институции при приемане на извършената работа от обществото.

В този случай, доказателства и за други договорни задължения между страните, съгласно които могат да бъдат направени акта за съгласуване, в материалите по делото не съдържа и апелативният съд не е довело до изследване на тези заключения.

По този начин, апелативният съд е отишло отвъд границите на правомощията си, установени от приложимото законодателство арбитражна процедура.

Когато тези обстоятелства решението на касационния съд нарушава единството в тълкуването и прилагането на арбитражните съдилища и в съответствие с параграф 1 от част 1 на член 304 от Арбитражния-процесуалния кодекс на България е закрит.

С оглед на гореизложеното, и се ръководи от член 303, параграф 5 от част 1, член 305, член 306 от Арбитражния-процесуалния кодекс на Република България, на Президиума на Върховния арбитражен съд на България се проведе: