Решението, което трябва България на п-13840

Върховният Арбитражния съд на Република България като част от председателстващия съдия Zavyalova телевизора Съдиите Batsiev VV и Popovchenko AA

провеждането на асистент рефер протокол Маслов AS

с участието на представители на съдебното заседание следва:

Според жалбоподателя, обяснението, съдържащи се в обжалваното писмо. незаконно налага на данъкоплатците допълнителна данъчна тежест от установяване на забрана за използване на ставка на подоходния данък от 0 процента от организации за дивиденти, платени на неразпределената печалба на. Писмото настроен, така че дивидентът да се приложи данъчна ставка 20 на сто, като по този начин се прилага по друг начин по принцип не се съдържа в член 284 Данъчен кодекс България (по-нататък - данъчен кодекс).

Министерството на финансите на България за разлика от декларираните изисквания, подава писмено мнение, което показва, че обжалваното писмо не е нормативен акт съдържа разяснения по конкретен повод. Той е изготвен в отговор на искането на данъкоплатеца, от гледна точка на съдържанието е консултативен характер, като се има предвид спецификата на дадена ситуация. В допълнение, актът не се изисква за прилагането на данъчните власти.

Според представителя на Министерството на финансите на българския, писмото съдържа обяснение относно прилагането на законодателството в областта на данъци и мита, дадени им от Федералната данъчна служба по начина, предвиден в член 34.2 от Данъчния кодекс, който не води до признаване на нормативно своя правен акт.

С оглед на позицията на Министерството на финансите на българската поиска прекратяване на производството в съответствие с параграф 1 от част 1 на член 150 от Арбитражния-процесуалния кодекс на България - спора не подлежи на арбитраж.

В съответствие с параграф 1 от част 1 на член 29 и част 1 на член 191 от арбитражна процедура българския Кодекс на Арбитражния съд разглежда дела по оспорване на нормативни правни актове, засягащи правата и законните интереси на кандидата в областта на предприемачеството и друга стопанска дейност, ако Федералния закон преди тях в рамките на компетентността на арбитражния съд.

По силата на параграф 1 от част 2 на член 34 от процесуален кодекс на българския Върховен Арбитражния съд Арбитражен счита България за съд на първоинстанционни дела по оспорване на нормативните правни актове на федералните правоприлагащи органи, относно правата и законните интереси на кандидатите в областта на предприемачеството.

Резолюция на въпроса за компетентността на Арбитражния съд разглеждането на искането за обявяване на недействителност на нормативен юридически акт, зависи от конкретното съдържание на акта, от естеството на отношенията, за които възниква спор, включително и опасенията значение дали обжалваното нормативен нормативен акт на правата и законните интереси на неопределен брой лица в сферата на предприемачески и други икономически дейности.

От текста на писмото, което се съдържа в него изясняване установява в съответствие с точка 5 от параграф 1 от член 32 от Данъчния кодекс на задължителните правила за поведение на данъчните власти и данъкоплатците, е да се посочи невъзможността за прилагане на данъчната ставка от 0 процента дивиденти, изплатени от неразпределена печалба от предишни години.

Обжалваното писмото е изпратено до Федералната данъчна служба за управлението на своята практика, която не изключва възможността за множество приложения, съдържащи се в тях разяснения, поражда правни последици за неуточнени лица и трябва да се използва в работата на данъчните власти в провеждането на мерките за данъчен контрол.

При тези обстоятелства, Съдът намира, че обжалваното писмо е акт, приет (издаден) от федералното изпълнителен орган, упълномощен да изпълнява функциите, свързани с обществения ред и правна регламентация в областта на данъците и таксите, и съдържа обяснения, предназначени за многократна употреба.

С оглед на дадени изисквания на обществото, за да се счита по същество, петицията на Министерството на финансите на Република България за прекратяване на производството може да бъде отказано.

След изслушване на представителите на страните, разглежда и оценява представените от страните доказателства, Съдът е установил следното.

Според параграф 1 от член 284 от Данъчния кодекс, данъчната ставка, при изчисляването на данъка върху корпоративната печалба се определя на 20 на сто, с изключение на случаите, предвидени в параграфи 2 - 5,1 на тази статия.

Този извод съдът счита, неразумно с оглед на следното.

Създадено от промените на Федералния закон N 368-FZ са насочени към подобряване на положението на данъкоплатеца, като в сравнение с предходната текста на параграф 3 от член 284 от Данъчния кодекс в новата правна уредба на данъкоплатците, които се прилагат за използването на данъчната ставка от 0 процента по отношение на доходи, получени от тях под формата на дивиденти, трябва да бъде не три наблюдава, но две условия: размерът и делът на правото на собственост върху този термин.

Нейната позиция, които се съдържат в обжалваното писмо. Българското Министерство на финансите въз основа на тълкуване на разпоредбите на параграф 2 на член 5 от Федералния закон N 368-FZ.

Въпреки това, съдържащо се в над нормалното състояние е насочена към разрешаване на въпроса за влиянието на времето, правото на промяна, направена и не съдържа допълнителни ограничения, а не в алинея 3 на член 284 от Данъчния кодекс, под формата на забрана за използването на данъчната ставка от 0 процента в случай на изплащане на дивидент от неразпределената печалба предишни години.

Нетната печалба на компанията се определя в съответствие с финансовите отчети.

В края на годината на докладване при изготвянето на годишните финансови отчети от 99 "Печалби и загуби" е затворен, размерът на нетния доход (загуба) за отчетната година се приспада от тази сметка в кредита (дебит) отчита 84 "Неразпределена печалба (непокрита загуба)".

Посоката на печалбата за годината за плащане на основателите на доходите (участници) на организацията, въз основа на одобрение на годишния финансов отчет включва сметката 84 в съответствие с сметки 75 "разплащания с акционери" и 70 "Изчисления със служителите на плащане."

Следователно, според нетния доход от икономически характер и неразпределена печалба, са идентични, елиминирайки различното данъчно облагане в зависимост от отчетния период, за който дружеството взема решение по посока част от печалбата, за да плащат дивиденти.

От обжалваното писмо. издадено от Министерството на финансите в България, не отговаря на разпоредбите на законодателството нарича, той се обявява за недействителен в неговата цялост.

фирмата е обвързано с изпълнението на изискването.

Възстановяване от Министерството на финансите на Република България в полза на открито акционерно дружество "Сибирски енергийна компания" съдебни разноски в размер на 2000 рубли.