Превод и разнообразие от международни и междукултурно общуване

Лекции по общата теория на превода.

Основните етапи от историята на превод и превод на науката. Теория и практика на превода в България.

През цялата история на човешкото общество, развитието на различни народи влезе и да сключва търговски, военни, политически, икономически, културни и други отношения помежду си. В процеса на общуването езиците на тези народи имат определено влияние върху друга, което ги кара да промените външния вид и изчезването на някои други езици. Специална роля в тези процеси се играе от два езика и езиковото многообразие. Влияние на езици привлечени един към друг за дълго учени от време. Те открили, че двуезичието се появява в епохата на примитивен - общински система. В резултат на войни, водени между клановете, говорят различни езици, заловени затворници, които са били принудени да усвоят нов вид език, но също така и у дома си, те биха могли не само да забрави езика. По този начин те стават двуезично. Още по това време е имало нужда от превод от един език на друг. С появата на публични субекти, като древен Египет, Римската империя, Гърция, Индия, които включват различни езици племена и народи, нуждата от комуникация между тях, е имало нужда от професионални преводачи. От особен интерес е латинското - гръцки билингвизъм, която започна през 146 г. пр.н.е. със завладяването от римляните в Гърция. Това двуезичието е оставил човечеството "гръко-римската" научна терминология.

Стабилни форми dvujazychija започват да изникват в феодализма. Това е било улеснено от прехода от езичество към новите религии, които са допринесли за обществото от втората икона език и азбука. В епохата на капитализма двуезичието е широко разпространена, има начин за чужди езици. През този период има такива мултинационални държави като българска държава, Австро-Унгария, САЩ, където езикът е един от доминиращата националната държава. В колониите от столичните страни се провежда политика на изместване на местните езици и култури. През този период, има езици хибрид (микс от местния език и да е език на европейските колонизатори), примери за такива език е "Пиджън (английски жаргон.) -Английски" и креолски френски тип в САЩ - Карибски регион и района на Индийския океан.

Произходът на българския превод на истории, свързани с порите приемане на християнството и появата в Русия на писане. Абсолютен приоритет от 10-ти век се радва на превод на дума. Първите преводи са направени предимно от гръцки език. Заедно с християнска литература в 11-13 век, там са доста светски работа, но с морализаторски тенденция. През 14-17 век в периода Москва започва да се усеща промяна във възприемането на текста, тъй като връзката между човечеството и Твореца. На мястото на теорията за превод на дума идва граматичен теория. Набляга се прехвърля на структурна трансформация на оригиналния език. Има преводи от полски, немски и латински. По същество това работи като светски характер (история, география). През 17 век, публикувани първите преводи от французите. Популярност става фикция, в хода на различни речници. През 18-ти век, България е постигнала огромен скок напред в развитието на всички области на превода, решително се отдалечава от православен и преминаване към западната традиция. Гамата от светските документалните текстове от различни сфери драматично разширява. Преводи в началото на 18-ти век в България до 90% от всички текстове на руски. Петър Вярвах, че стила на превода трябва да бъде близо до стила на посолството на поръчката. Постепенно се променя редът на плащане за работата по превод. Първоначално доминиран от еднократна такса, а след това с течение на времето те се заменят с договор за изплащане на печатния лист. През първите 30 години от 18-ти век литературни текстове Преводи тя е много малка, но след това им се увеличава силата на звука драстично. В 19-20 век, създадена и официално писмено книжовен език норма. Тя постепенно обединява устни и писмени езици на официално съобщение, то се превърна в показател за човешкото образование, сложи на единна основа за езика на науката.

Превод и разнообразие от международни и междукултурно общуване.

Превод - един от най-старите човешки дейности. Разликите в език довели хората да не е лесно, но много по-необходими на труда, който е служил и служи на целите на комуникация и обмен на духовни ценности между народите. Думата "прехвърлянето" има много значения, и тя има две терминологична значение. 1 - интелектуална дейност, процеса на прехвърляне на съдържанието на изразяване на един език означава на друг език. 2 - резултат, текст, устно или писмено. Въпреки, че тези понятия са различни, те са едно.

Превод - процес на преобразуване на текст в един език на текст на друг език, като се вземат предвид специфичността и причинно-следствени. Превод - това е петата вида на езикови дейности (говорене, писане, четене, слушане) е необходимо да се позволи комуникацията между хората, говорещи различни езици. Превод Ключът е да се изрази с помощта на друг език, всичко, което вече изрази с помощта на оригиналния език.

Разликите между орално и транслация.

1. Казвайки преведените веднага.
2. Декларация е в процес на разработване, продължаването му не винаги е възможно да се предскаже.
3. Устно изявление, през цялото време далеч от преводача. То не изчезва точно това, което е възможно да се запази в паметта.
4. Изявление се състои от думи, жестове и други форми на невербалната комуникация. Преводач - свидетели на възникването му.
5. Преводач пряко взаимодействие с говорителя.
6. Необходимо е да се даде адекватен превод на първия опит. Прибягването до допълнителна литература се намалява до нула.

А) буквално - като средство за изразяване както на един и същ език.

Б) буквално - изразни средства не са един и същ език. (Например, когато превръщането фразеология)

D) адекватна (еквивалент) - изразява всичко, което оригинални, не води до същия емоционалното въздействие.

2. преведени материали:

А) изкуство - трябва да има същия естетичен емоционален ефект върху читателя като оригинала.

Б) информативно - предава информацията, без изкривяване.

А) Перорално (съответства на ухото и синхронни на лист)

B) писмено (абстрактен, т.е. основната прехвърлянето съдържание; анотационен обяснителен т.е. превод)

Професионална етика е важна част от превода, тъй като тази професия е свързана преди всичко с предаването на информация, но не и с обхвата на обслужване, както някои смятат. Трябва ясно да се разбере, че преводачът е единствено отговорен за адекватността на данните, преминаващи през него. В момента собствеността на информация често е ключът към успеха или неуспеха, и неговата подкрепа е в състояние да го използва за определени цели в ущърб или да извлича полза нито себе си, или който и да е от страните.

1) Не разкриват информация, която става собственик. (Основно правило на преводни етика)

2) Желателно е да се установи връзка на доверие с тези, които работите.

3) Моля, спазвайте сдържаност и хладнокръвие, дори и при екстремни обстоятелства, за да бъде винаги вярна, учтиви, спретнати и подходящо облечени, точни, точни и внимателни.

5) Ако е необходимо, обясни особеностите на националния характер, манталитет, традиции и култура на преводача познато и непознато на партньора си, за да се подобри комуникацията ефективност и постигане на по-добро взаимно разбирателство.

6) следва да се предоставя помощ, когато това е необходимо за тези, които недостатъчно запознат с положението, особено в чужбина, дори и в извън работно време и без допълнителни разходи.

7) продължаващо обучение, професионални умения, разширяване и задълбочаване на ерудиция в различни области на знанието, като се фокусира върху възможностите в една и съща посока.

8) щедро споделят знания и опит с преводачи начинаещи.

9) Спазвайте корпоративна солидарност и професионална етика, за повишаване на престижа на професията и да не ходят на изхвърлянето на заплащането на техния труд.

1) Sinister болезнено мълчание.

2) Трансфер точно обратното.

3) Липса на обмен на информация (по-малко от 80%)

4) тромава и костно-езични презентация.

5) неспособност за хващане.

Златни правила преводач.

2) Опитайте се да "види гората за дърветата", т.е. да се разбере смисъла. Прекарайте, вторична информация може да бъде допълнено или поправено впоследствие, незабележимо.

3) ясно дизайн на превод граматически, лексикално, стилистичната, интонация. Не изхвърляйте оферта по средата.

4) времето за трансфер Игра трябва приблизително да съответства на времето на оригиналния звук.

5) Неясен остава неясно в оригиналния превод. В такива случаи, едва ли си заслужава риска да стане ясно. Тя трябва да бъде преведено буквално като експерти все още разбират смисъла.

6) трансфер се провежда за предпочитане в първо лице, защото непряка реч утежнява и удължава превод и неучтиво да се говори за настоящето си в трето лице.

7) Обърнете внимание на модалността на изразяване, т.е. отношението към реалността.

8) Желателно е да се оставят в превода на международните думи, особено ако това е гледна точка, но се пазете от фалшиви приятели.

9) Спазването на неутралност.

10) прагматично аспект. Оценяването и признаването на ситуацията, поведението на информация на получателя, тяхното познаване на езика, окупация и образователно ниво.

Памет - процес на придобиване, съхраняване и използване на информация. Тя включва поредица от последователни стъпки: на първо място, информация е получена чрез един от петте сетива в кратък период от време се съхранява под формата на едно докосване. Този блок на паметта се нарича "докоснете регистър". До информацията е там, има за признаване получи изображения. Изображението се счита за да се открие, ако е възможно да се очертаят сетивните характеристики на някои понятия. Процесът на разпознаване е близо до именуване. По принцип, информация е получена чрез визуални и звукови регистри, тук тя се съхранява от секундата. След това, тя трябва да се превърне в нова форма, най-често в литературата, която ще бъде предадена на. В противен случай, паметта следите бързо замира, освен информацията, може да се изтрие от сензора регистрира ново постъпващите данни. На следващия блок на обработка на информацията - краткосрочната памет. Тук информацията се съхранява в продължение на няколко секунди. материал с памет може да се съхранява в краткосрочната памет за дълго време поради многократно повторение на входящата информация. Третият блок - дългосрочната памет, където информацията може да се съхранява за неопределено време. Разширяване на обхвата на дългосрочната памет може да бъде постигнато чрез структуриране на информацията, получена, превръща групата на думи и цели изречения, на по-малки единици информация, където акцентът пада върху глагола. Асоциативен памет помага да се свържат с новата информация предишните уроци, т.е. с общи познания. Това е знание.

Професионална компетентност - е езиковите умения, говорни умения във всички основни видове речева дейност. Познаването на лексика, граматика и фонетика представлява езикова компетентност. Способността да се изразяват свободно своите мисли по даден език - реч компетентност.

Преводачът трябва да притежава механизъм на билингвизъм. Двуезичието - образна умения, без никакви усилия, за да превключите от един език на друг. механизъм bilingvizma се основава на уменията и комутационни deverbalizatsii. Deverbalizatsiya - е освобождението на човешкия ум от господството на думи. превключване Skill тук е формирана под формата на емблематични отношения между думите на чужд език и техните еквиваленти в родния си език. Основна памет при деца е оформено с памет. Започнете да четете книги - това е началото на вербална памет, това е, когато образи и идеи се заменят с печатното слово. Вербална памет, в допълнение форма улеснява запомнянето, но в същото време, той потиска въображението, ограничава възприемането на яркостта на света и просто носи нови явления и обекти до набор от нови думи.

Никой от преводача, като че ли той е блестящо усвоили чужд език, не може да се откаже от различни видове речници и справочници. Брой на видовете стотици речници. В резултат на непрекъснато развитие на всяка област на знанието има свои собствени подразделения език. Преводачът трябва да се справят с различни езици и микро-микро-речници.

видове речници: общи, специализирани, едноезични. Речникът включва заглавната дума, транскрипция, етикети за използване, списък на основните стойности, примери и фразеологични слота. Особено внимание следва да се обърне на етикетите за ползване преводач, тъй като това място е думата в езиковите формации. Типични носилки: разговорен, жаргон, сленг, жаргон, остарели или архаичен, поетичен диалектни, Британския / американски английски. Ползи речници: по-подробна класификация на значенията на думите,

контекстуален илюстрация на думата, етимологията (произхода) на дадена дума, енциклопедични и информативни.