Прекратяване на договора за наем на нежилищни помещения в рамките на споразумението от страните с оглед на последните развития
Тагове: под наем договор, нежилищни помещения, недвижими имоти, сделки с недвижими имоти, държавна регистрация, прекратяване на договора, споразумението за прекратяване на договора, договорни промяна условия.
В съответствие с чл. 450 от Гражданския процесуален кодекс на Република България [1] прекратяване е възможно поради следните причини: По съгласие на страните, съдилищата по искане на една от страните в случай на едностранно отказа да изпълни поръчката. В тази статия ще се съсредоточи върху въпроса за прекратяване на регистрираните по начина, предвиден от закона нежилищни помещения договор за наем на страните.
Според стр. 2 супени лъжици. 453 от Гражданския процесуален кодекс на България да прекрати договора задължения на страните се прекратяват. В тази връзка, има някои въпроси сови: в коя точка на лизинга на нежилищни помещения, е регистриран по начина, предвиден от закона, се счита за прекратен по взаимно съгласие? предмет дали държавна регистрация на споразумението за прекратяване на регистрирана отдаване под наем на нежилищни помещения? Но преди да се обърне на въпроса за прекратяване на договора за наем на нежилищни помещения, е необходимо да се дефинира понятието "жилищни помещения".
По този начин, нежилищни помещения договор за наем, сключен за срок не по-малко от една година, при условията на държавна регистрация и се счита за сключен от момента на регистрацията. "Договорът за наем на нежилищни помещения, сключен за срок по-малък от една година, не са предмет на държавна регистрация и се счита за сключен от момента, определен в съответствие с ал. 1, чл. 433 на граждански кодекс "[9].
В съответствие с п. 17 Правила за USRR [11] на ограниченията за терминиране на транзакция (тежест) права е пенсионер USRR съответното вписване. регистрация на състоянието на прекратяване и разваляне на договора отдаване под наем на недвижимо имущество се извършва с помощта на записи за погасяване в Единния държавен регистър [3, стр. 22].
Въпреки това, при прекратяване на договора за наем на базата на споразумение между страните в Единния държавен регистър е запис на сделката [пак там]. По този начин, на споразумение за прекратяване на договора за наем на недвижими имоти е регистрирана в Единния държавен регистър като сделка. И съгласно чл. 164 от Гражданския процесуален кодекс на Република България на правните последици от сделката, за които законът предвижда държавна регистрация, дойде след събитието. Следователно, може да се предположи, че споразумението за прекратяване на споразумението влиза в сила от момента на подписването, и от момента на неговото състояние регистрация. Въпреки това, в България действащото законодателство не включва изрично позоваване на необходимостта от задължителна държавна регистрация на споразумението за прекратяване на договора за наем на нежилищни помещения, сключени за срок от не по-малко от една година. Недостатъците в правната уредба на този въпрос води до противоречия в практиката, свързани с различни интерпретации прекратяването на регистриран договор за наем на нежилищни помещения, и като следствие, приемането на противоречиви съдебни решения.
Позицията на корабите от момента на прекратяване на договора за наем, е регистриран по начина, предвиден от закона, е неясна. От една страна, съдилищата изхождат от факта, че договорът се прекратява на датата, посочена в договора за неговото разтрогване. Поддръжниците на тази позиция се основава на факта, че регистрацията състояние не е елемент от формата на договора, а оттам и на изискването на чл. 452 от Гражданския процесуален кодекс на България, че анулирането на договора за обществена поръчка се прави в същата форма, както на договора, освен ако в закон, други нормативни актове, договор или бизнес практика не е предвидено друго, не се прилага за държавна регистрация и разпоредбата на чл. 651 от Гражданския процесуален кодекс на Република България относно необходимостта от държавна регистрация на договора за наем на сградата или на структурата, затворник в продължение на не по-малко от една година, не се отнася за споразумение за прекратяване на неговия [14; 15]. В допълнение, глава 34 от Гражданския процесуален кодекс на България не съдържа разпоредби относно задължителната държавна регистрация на споразумението за прекратяване на договора за наем. В друга позиция договорът се прекратява от момента на държавна регистрация на споразумението за нейното прекратяване. Поддръжниците на тази позиция се отнасят до чл. Гражданския процесуален кодекс 131, според която държавния регистър е обект като възникването и прекратяването на вещни права, и следователно, съгласно претенция. 1 супена лъжица. 452 CC България всякакви споразумения за надлежно регистриран в Споразумението също така са предмет на държавна регистрация. [13]
От наша гледна точка, и двете позиции са доста разумни и справедливи. Въпреки това, изглежда, че е по-целесъобразно да се разгледа регистриран договорът да бъде прекратен от датата на държавна регистрация на споразумението за нейното прекратяване, или губи значението си на факта на държавна регистрация на договора.