Отзиви на книгата е сладка сол на Босфора
Аз влиза в баклава и тон, тон.
С Сафарли всичко е ясно вече по корицата: otfotoshoplenny лошо чаша чай, левитира над styrennye на съветските апартаменти с мокет. Все пак, аз се надявах на нещо интересно вътре, като на корицата гордо заяви: ". Орхан Памук похвали таланта на младия си колега" Въпреки това, след като сте прочели "сладка сол на Босфора" (не, добре, вие се чувствате, не се колебайте, "сладко сол" е оксиморон, жив труп на романтична човек!) Аз не разбирам, чийто талант бе високо оценена Памук. Не точно Сафарли писане талант, тъй като е невъзможно да се оцени високо е това, което не съществува. Може би Сафарли му даде домашно приготвени сладкиши и Памук и ми хареса. Кук, между другото, доста приличен * Сафарли.
* Малко Offtopic. Четох веднъж Сафарли колона в един кулинарен блог, така че не е същото като това в книгата. Много добри рецепти, заобиколени лигав снобски аргументи всичко за един и същ. Истанбул, куче, babtsy и отвратителни епитети.
Следваща бих искал да кажа за историята, но, за съжаление, не. Има някои кайма кайма от идеи. Сафарли скита из Истанбул, спомня живота си, говори за жените си, за турските обичаи, за chuvachkov, който отговаря по улиците. Всички тези елементи са твърде разнородни, за да се смесят.
Истанбул описание - grafomanskie глупости момиче на дванадесет, който вярва, че колкото повече се клокнат slozhnosochinonnyh необичайни прилагателни и метафори, на по-стръмен. И "необичайни метафори" - това не е по-добър начин. Аз ще дам още примери вижте за себе си. С една дума, Сафарли скита из Истанбул, и в предната част на всеки срещнат чайките пикантни, розови, той продължи да се крие болка джинджифил.
Над сивата равнина на морския бриз облаци се събират, между облаците и морето скита shladky поничка със снимки прякор Сафарли.
След като е написал книга, която някога признал за нея: "Аз съм журналист, не писател", но не тук можеше да остане - книга все още nakropal.
Нещо, което чувате родния ни в своето признаване на лоши новини: "Не аз, подобно на други" (този, който е разбрал мотивирани - добре направено, и които не разбират, погледнете линията долу, където съветникът е определен да дразня всички лошо, че бутна в съвет годишен flashmob тона всеки хмм ... хмм ...).
Но нека не игра на думи, книгата все още се чете, внезапно дълбочина от умни идеи, ние ще се отвори веднага и шестстотин страници текст ще бъде ново откровение.
Книгата Сафарли ще говорим за любовта си към Истанбул, на любовта толкова силна, че Ромео и Жулиета, Отело и Дездемона, Карл Маркс и Фридрих Енгелс - това просто не е сериозно.
В книгата той очовечи всичко явления: ревовете, Босфора и хвърля, а след това плача горчиво чайки, на смеят облаците.
Дори котката изведнъж идва на верандата, за да кажа Сафарли за истината на живота, на любовта и тъга, и за колко е важно за всички нас, за да бъде щастлив винаги.
Въпреки, че аз ще кажа така, драги читателю: ако в три часа през нощта ви се скитат като призрак, и не спи в леглото си, а не само котката може внезапно да говоря с вас.
Също така, драги читателю, не е особено изненадани низове Koi излъчват мед, ванилия и шоколад. И очаквате сладки сълзи, като прах, карамел преспи, стени, пълни с шербет и бяла ружа усмивка; патладжан ръце, обувки цвета на домат, мандарина залези (тук имаме буквата "е" пропуснато, защото ритъмът не лъже) и пурпурно залези, ветрове и свеж като мента и цвекло върховете.
Тайната на тази книга е забавно да разкрият доста прост: файл на вашия компютър zaglyuchil и смесено с готварската книга на източната кухня.
"Знам какво означава да живееш в царството на тортата, където покрив крем плодове, ванилия и бисквити стена и коремни преси под краката отлична целувка на ..."
Бях много изненадан от броя на отрицателни отзиви за тази книга. Що се отнася до мен, е съвсем неоправдано и пълен с скептицизъм.
I "Sweet Босфора сол" много доволен! Да, мисля, че този вид книги от мъжете се възприемат много по-различно, отколкото от жените. Тази книга е много чувствена и интимна nezhnaya..ochen душа. Чудех се как би могъл да се чувствам толкова емоционално и да се опише времето, града, Босфора или друга леля готвени закуски или Зейнеп. Да, на всички едно и също, тази книга е много вкусно! Много ориенталски сладкиши и десерти. След като прочетох съм ужасно искам да си купя една книга от рецепти Сафарли.
Това е книга на вдъхновение! Това е историята на феникса, който е в състояние да се прероди отново. И ако затворите очи за прекалено сладки сравнение и първоначално се премахне пристрастия могат напълно да се насладите на атмосферата на Истанбул. Обичам Изток. И аз наистина харесвам турската култура, може би щях да съм щастливо се премества в Истанбул.
И все пак, тази есен книга. книга есента настроение. И знаеш ли какво правя в момента? Аз готвя сладко от диня кора! И знаеш ли, че наистина мирише osenyu..i е прекрасно! Благодаря ви, Elchin, за топлото и книгата за творческо вдъхновение, че ви е дал!
Всяка част е напълно прозрачен и много сладък. Едмънд никога дори някога otvedyvat такава вкусна локум. Той бе доста затопля и се чувствах добре.
KS Люис "Лъвът, вещицата и дрешникът"
Сега готвач дворец изтича до Khoja Настрадин и пълнени с пълна уста на бонбони и халва. бузите Khoja Настрадин му набъбнали, той е задушаване, гъста сладка слюнка се стичаше по брадичката му.
L. Соловьов "неприятности".
Дебют Сафарли - няколко разнообразни парчета, а именно готварска книга, дами Ramanishka мека oblozhechke, някои практически елементи за дебел списание, два пъти повече безполезни статии за гланцирана списание, и всичко се нарязани юфка, разбърква се и измазани с халва и бонбони. Източна приказка, да ме прости Господ. И кой от героите в тази преситена приказка?
Гьокхан gurkhan и напълни отломките на рухналата минарето. Те бяха близнаци. Роден с разлика от две минути ...
Когато умра, ще поиска от синовете да изсече дърветата в градината. Не мога да се доверя на никого. Никой от тях няма да се интересува от мен.
Неговото име е Хасан. Покана - Esmeralda ... Майката не може да приеме такъв син "проклятие" ... В Иран хомосексуалността - смъртен грях. Жена един голям грях, ако родила син ...
След царят стана, всичко, дори и Портос, който в този момент се яде парче от нуга, можете да залепите крокодил челюст. Вечеря свърши.
А. Дюма, "The Виконт дьо Bragelonne или Десет години по-късно"
Какво да си представя да чуят "Сладко сол на Босфора"? Мога да видите ясно минарета, слънчев, голямо наводнение, пенливото на реката бързам някъде мъже в традиционни одежди и жените в тюрбани. Пред очите стоят източните пазари, продавачи, препоръчани във всяко едно отношение на техните стоки, сочни, пикантни миризми, побеждавайки носа и принуждават замаян. Той се чувства безкрайно, древна магия на Изтока.
Какво се появи пред очите ми, когато се отвори книгата, от която се очакваше се потопите в мистериозния свят на модерни, но такова далечно и чуждо Изток? Няма нищо. по-точно, нищо особено. Сафарли, колкото си мислех, добре, опитах много трудно да се предадат на нашите чувства, емоции, като се опитва да предаде на читателя ярки цветове, се опита да съживи, за да стигнем до говорим Истанбул и Босфора, дори луната и котки, но нищо не е оставил. Природата не отговори, Босфора отказва да разкрие тайните си, и сърцето ми трепна, без значение колко се опитва Сафарли предизвика емоциите си. Защо се случи това?
Основният проблем, според мен, се крие в текста. Да, добре Сафарли притежава български (азербайджанци), но езикът му zhzhshny и подход към писането - журналистически. Ако той не е писал книгата и колоната. Това ме подразни постоянна смяна на разказа от миналото към настоящето. Аз наистина не го кратки изречения, безлични, дословно текст харесва. Word. Point. Word дума. Point. Тоска. От време на време той се опитва да напише красива, буйна, цветя, но тя излиза като нещо грозно, криво. Може би фактът, че това е първата му книга? Не знам.
Дотогава не бях запознат с делата на Elchin Сафарли. Аз не знам защо е избрал тази книга. Вероятно очарован име. Sweet сол на Босфора .... Такова загадъчен оксиморон в заглавието.
Разбира се, това не е текст на сухо репортаж. разказ език е много "деликатно". насищане на такава работа в метафори, епитети и метонимия, аз не си спомням. Тук, както се казва, Свалям шапка. Много добре е описано по улиците на Истанбул, атракции, базари, заливи и заливи. Още в тази работа се чувствах любов и ангажимент от Elchin Сафарли за готвене. Толкова много вкусни рецепти. Това е, разбира се, добре, атмосферно и информативни. Малко не разбирам логиката на главния герой. Неговата мания Истанбул. Въпреки че, може би, всеки един от нас има мечта град, където бих искал да живея. Тук героят Сафарли и мечтата ми.