Небето на Земята
църковнославянски
обикновено се разбира като езика под името Старобългарски език език и езика, на който IX. е преведена Св Писание и книжки първи учител славянски, комуникация. Кирил и Методий. Сама по себе си, терминът църковнославянски език е неточно, тъй като тя също така може да се разглежда като по-късните форми на езика, използван в православната поклонение в различни славяни и румънци, както и на езика на древните паметници като Зограф евангелие, и така нататък. Д. Определението за "древна -tserkovno-славянски език "език също добавя малко точност, тъй като тя може да се разглежда като език Ostromir евангелие, и на езика на Евангелието или Зограф Савина книга. Терминът "Old Church" е още по-малко точни и да се обърнете към всеки стар славянски език: .. български, полски, чешки и т.н. Затова много учени предпочитат термина "Стари български" език.
Църковнославянски език като литературен и богослужебен език, беше в IX век. широко използване на всички славянски народи, кръстен първият учител и техните ученици: българи, сърби, хървати, чехи, моравци, български, може би дори на поляците и slovintsev. Той остава в редица славянски писмени паметници, независимо дали нараства допълнително XI едва. и в повечето случаи са повече или по-тясно свързани с гореспоменатата трансфера, който все още не е достигнала до нас.
Църквата никога не е бил разпространен език, общуване. В книгата, той се противопоставя на живо национален език. Като литературен език се нормализира, а процентът се определя не само мястото, където текстът е пренаписан, но също така и с характера и предназначението на самия текст. Елементи живеят изговорените (български, сръбски, български) може в даден период от пропускане на църковно-славянски текстове. Нормата на всеки конкретен текст, уреждащ отношенията между елементите на книгата и да живее говоримия език. Колкото по-важна е текстът в предната част на средновековен писар християнин, правилото за архаичен и по-строги език. В богослужебните текстове на елементите на говоримия език едва проникна. Писарите следват традицията и фокусирани върху най-древните текстове. Успоредно с текстовете има и писане на бизнес и лична кореспонденция. Езикът на бизнес и частни документи съчетава елементи от жив национален език (български, сръбски, български и т.н.), както и някои форми на църковно-славянски.
В България, Църквата е езикът на църквата и културата до XVIII век. След възхода на българския книжовен език на нов вид църква остава език на православната поклонение. Жилища църковнославянски текстове се обновява постоянно: Създаване на нови църковни служби, химни и молитви.
Църковнославянски език и български език
Църковнославянски език на XVII век. Той е бил използван в България, като една от разновидностите на българския книжовен език. От XVIII век, когато българския книжовен език става обикновено се основава на живо реч, славянските елементи са били използвани като стилистични средства в поезията и журналистиката.
Съвременния български книжовен език съдържа голям брой различни елементи на църковнославянски език, подложени на по-голяма или по-малка степен на някои промени в историята на българския език. От езика църковнославянски е включен в българския език с толкова много думи, и те се използват толкова често, че някои от тях са загубили книга сянката си влезе в говоримия език, а успоредно с тях думите на родния български произход обидата и клеветата.
Всичко това показва колко органично вкоренен църковнославянски елементи в българския език. Ето защо не може да се старателно изучаване на съвременния български език, без да знае езика, църковно-славянски, и затова много от феномените на съвременната граматика е разбираемо само в светлината на изучаването на историята на езика. Познаването на езика църковнославянски дава възможност да се види как фактите отразени в развитието език на мисълта, движението от бетона до абстрактно, т.е. за отблъскване на връзки и модели на света. Църковнославянски език за по-дълбоко, по-пълно разбиране на съвременния български език.