Науката като специфична форма на духовна дейност

Резултатите от науката са не само научни знания, но също така и:

• научен начин на рационалност, което е извън науката и прониква във всички сфери на човешкото съществуване;

• технически и методологични иновации, които могат да се прилагат извън науката, особено на работното място;

• морални ценности - честност проби, обективност, почтеност, реализирани в професионална работа.

Има няколко гледни точки за времето на науката на.

• науката като практически опит на хора започна каменната ера (преди около 2 милиона години), когато мъжът започва да придобива и предава на практическото значение на знанието.

• Как демонстративен вид знание, характеризираща се с митологичното мислене, наука, като влезе да V. пр.н.е. в древна Гърция.

• Науката се появи в разцвета на късна средновековна култура, когато е бил наясно с голямото значение на експертни познания в работата на църковните лидери в Англия като R.Grossetest, Р. Бейкън.

• Налице е гледна точка: в момента на настъпване на науката - в края на първата третина на XIX век. когато е налице комбинация от научните изследвания и висшето образование, въз основа на обобщените резултати за програмата за научни изследвания. И създателите на науката - немски естественик фон Хумболд и J. фон Либиг.

Този човек е основната комуникационна връзка на всички науки.

Това се обяснява с факта, че лицето:

• участва в процеса на обучение, тя определя своите цели, определяне на програмата и контролира потока на собствената си когнитивната дейност;

• използване на резултатите от науката да отговори на предците и лични нужди;

• непрекъснато подобряване на научноизследователските дейности;

• определя значението на науката, идеали, прогнозира развитието.