На бизнес лиценз регистрирани
В съответствие с руското законодателство, за извършване на определени видове бизнес организация се изисква да получат лиценз. Тези дейности се наричат лицензиран. Тези видове включват, например, одит, оценка, туроператорът и други дейности. Определяне на лиценза, дадено в член 2 от Федералния закон на 08.08.01 номер 128-FZ "относно лицензирането видове дейности":
Лиценз - специално разрешение за конкретна дейност, при стриктно спазване на изискванията за лицензиране и условия, издаден от лицензиращия орган на юридическото лице или отделния предприемач.
Разрешението се издава за определен период, който не може да бъде по-малко от 5 години. За да се получи лиценз организация изготвя и представя на оторизираните документите на държавните лицензиращ орган, и да заплати съответната такса за лиценз.
Съгласно член 15 от Закона, за разглеждане от лицензиращия орган на заявлението за издаване на лиценз се изисква лицензионна такса от 300 рубли. за лицензионна такса ще се начислява такса за лиценз в размер на 1000 рубли. Трябва да се отбележи, че за някои видове федерални или местни закони могат да установят други ставки на таксите. В допълнение към действителното заплащане на лицензионни такси, организации често се налага да плащат за услугите на различни търговски структури за изпита, подготовка на документи и т.н.
Как организацията трябва да се вземат под внимание всички тези разходи в счетоводството? Сега е обикновено се препоръчва да се отрази на размера на таксите и всички разходи, свързани с получаването на лиценз, в дебитна сметка 97 "Предплатени разходи". По време на срока на лицензията, записано на разходите sch.97 равномерно отписани срещу изискуеми задължения, общите административни разходи (sch.26) или за продажба (sch.44) разходи.
Въпреки това, валидността на конвенционалния метод на счетоводството не е обосновано. лиценз Счетоводна стойност sch.97 се формира под влиянието на редица разяснения на данъчните власти. Ясно е, че даването на тези обяснения, данъчните власти са излезли извън неговата компетентност. Нормативни документи на метода на отчитане на разходите, свързани с получаване на лицензи, не са регламентирани.
Според претенция 2 на член 8, RF TC. колекция - задължителна вноска, налаган върху фирми и физически лица, изплащането на които е условие на комисията по отношение на платци на задължения от държавни органи, местни власти, други оправомощени органи и длъжностни лица на правните действия, включително предоставянето на определени права или издаването на разрешителни (лицензи ). Това означава, че лицензионните такси са разходите за адвокатски хонорар на лицензиращите органи. Ще подчертая още веднъж, че плащането на такси не е закупуване на лиценз или друг актив. Това е обичайните правни такси.
Данъчните власти в тяхното изясняване на отчитането на разходите за лицензи се харесват на съдържанието на п. 65 от Правилника за счетоводна и финансова отчетност в България (одобрен. Министерство на финансите на Република България Заповед № 34n), според който разходите, направени от организацията през отчетния период, но свързани с бъдещото докладване периоди, се записват в баланса като отделен елемент и отсрочки да бъдат отписани по реда, установен от организацията (равномерно, пропорционално на обема на производството и др.) за п IRS, за който се отнасят. Въпреки това, в този случай остава неясно критерий, според който разходите за отчетния период, трябва да се разглежда като принадлежащи към бъдещи периоди, а не на ток. От факта, че организацията е принуден да се веднъж на всеки пет години, за да плащат за държавни услуги, по никакъв начин не води до извода, че някаква част от плащането е свързано с бъдещи събития.
Някои одитори намерят оправдание за сметка на лицензионни такси sch.97 в съдържанието на претенция 19 бизнес отдел 10/99 "разходи на организацията" (ап. Редът на Министерството на финансите на България от 05.06.99 номер 33n), според която, в случаите, когато разходите причинят рецепция постъпленията над няколко периода, както и когато връзката между приходи и разходи не могат да бъдат ясно дефинирани или определя индиректно, се признават разходите за тяхното разумно разпределение между отчетните периоди.
Въпреки това, по наше мнение, на лицензията, както и всеки друг документ предвижда доходите в същата степен, че свидетелството за брак предизвиква раждането на деца. А плащането на лицензионни такси (като плащане на други данъци и такси) е изпълнението на задължения към държавата и затова, разбира се, косвено свързани с перспективите за генериране на приходи, обаче, не е в най-малка степен не дава основание за получаването им.
Обективни критерии разходи "условия" приходи показано на концепцията за счетоводството в условията на пазарна икономика в България (одобрен от Съвета Методологически за отчетността в Министерството на финансите на България 29/12/97). Концепцията не е регулаторен документ, но да го настроите на общите счетоводни принципи, приложими в страните с пазарна икономика.
Смята се, че собствеността на обекта в бъдеще ще донесе икономически ползи за организацията, когато тя може да бъде:
а) се използва самостоятелно или в комбинация с друг обект в процеса на производство на стоки, строителство и услуги, предназначени за продажба;
б) да се разменят за друг обект собственост;
в) използвани за погасяване на дълга;
г) разпределен на собствениците на организацията.
Очевидно е, че разходите по изплащане на лицензионни такси не отговарят някое от тези условия, така че да не може да се брои като част от имуществото (активи) на организацията. Отчитане на разходите за лиценза за sch.97 води до появата в баланса на фиктивни активи, които не са активи. Този метод на отчитане, води до нарушаване на структурата на баланса, който засяга надеждността на финансовите отчети. В допълнение, той е в пряко противоречие с изискването за проверка (претенция 7 1/98 "счетоводна политика", според което формирането на информацията в счетоводството трябва да следва определена свобода в своите преценки и оценки, така че активите и доходите не са надценени и пасиви и разходи, които не са занижени.
Според претенция 19 бизнес отдел 10/99, разходи се признават в отчетния период, в случая, когато стане неполучаване на определени икономически ползи (приход), или получаване на активи. Ето защо, плащането на лицензионни такси и други разходи, свързани с получаването на лиценз, трябва да бъде отразено в текущия период, а не като част от разходи за бъдещи периоди.