Международното право като конкретна система на правото

В момента има два вида правни системи в света - на международното право и вътрешното право на държави [4, стр. 10-23].

Да бъдеш ravnoporyadkovymi правни явления и съществуващи независимо един от друг, международното право и националното законодателство на отделните страни са общи характеристики, присъщи на него като независима правна система: те са съвкупност от правни принципи и правила, наложени от възможността за принуда; те имат подобна структура; те използват почти едно и също юридическо структурата и условията.

Правилата на законодателството, регулиращо международните отношения, се разделят на общото международно право (или международното публично право) и международното частно право.

Международно публично право - е независима правна система. Той регулира основните отношения на субекти на международното право (държави, народи, борещи се за независимост, международни организации).

В основата на международното публично право, представляват основните принципи на международното право - на основните международни правни норми са с универсален характер и имат върховната правна сила. Седем от тях се съдържат в Хартата на ООН, а останалите - в други документи на международната общност.

Цялото тяло на закона може да бъде разделена на сектори на публичното право (например конституционно право, административно право, наказателно право, наказателно-процесуалното право и така нататък. Г.), така и сектора на частното право (гражданско право, семейно право, и така нататък. Г.).

Division на правото на частни и публични датира от римско адвокатите. Сега това разделение е запазена като част от общата доктрина на закона в римо-германски правна система.

Клоновете на публичното право има, на първо място, регулиране на отношенията между държавата, от една страна, и други юридически лица - от друга. Клоновете на частното право има регулиране на отношенията на всички заинтересовани страни, включително държава, по въпроси от лично естество.

Тъй като всяка правна норма, като критерий за поведение, създаден от държавата, включва както публично право и принцип на частното право, можем да говорим за смисъла на правилата за разделение на публично и частно, за да най-добрият начин можете да откроите правното значение на общественото благо и върховенството на стойността на личната употреба.