Международно публично пространство - studopediya

Международни общите части на сградата са огромни пространства, които не са предмет на суверенитета или юрисдикцията на никоя държава. Това открито море и въздушното пространство над нея, на морското дъно извън континенталния шелф, Антарктика, космоса, включително Луната и другите небесни тела.

За дълго време, правния статут на тези пространства и техните ресурси, определени от концепции, заети от римското право - ламиниран nullius (NO MAN'S LAND) и присъдено Communis (нещо, което е в обща употреба). Използването на римски понятия на гражданското право в международното право, изложени в международната правна ХК

уке легитимна критика, тъй като тяхното тълкуване в Menen на някои специфични случаи, причинени много PR<речий.

ничия земя (Terra nullius) призна suhoputng оратор, не принадлежи на нито една държава, начело на която, обаче, може да има никаква сила в съответствие с правилата и измислени и по-късно на ефективна окупация. P \ фиктивен окупация тера nullius свежда до откриването на представител на държава, и оси на символични й показатели - кралската shtand пресича с надписи за предоставянето на обществена земя sponds монарх даде титлата в земята. В голяма трудност при определяне на приоритета на в Откровение различна основни правила, а не фиктивни okkupatsk nullius са разработени правила за ефективна окупация е както следва: 1) ничия земя мога да се сгуша част от държавата чрез okkupatssh международното право позволява това; 2) окупацията да! Не Седни фиктивна, но действителната характер, т.е. са придружени) Xia мерки за установяване на контрол и юрисдикция над територия piruemoy от съответния gov't 3), заемащ държавата трябва да уведоми Sun е правителствата на заинтересовани страни за присвояване на равенство! Leu чрез ефективно професия. • Независимо от концепцията за ефективна окупация на тера nullius не получи общо признание от XVIII век. той е широко използван! до настоящия момент в учението и практиката на плата родния права, както и в съдебни и арбитражни решения

Res Communis или territorium Communis Omnium - ЕТ<странство, находящееся в общем пользовании всех народ которое не может распространяться суверенитет ни одно сударства, например открытое море. Правовой режим таки странств определяется международным обычаем и многое! ними соглашениями. Главное отличие территории этого в ничейной земли в том, что она не может быть объектом ot ции и распространения государственного суверенитета, рии международных отношений известны случаи, когда i тории, признанны^ на основе международного обычая HI говорных норм как res communis, рассматривались некотс государствами как terra nullius, что приводило к недоразу ям и конфликтам. Так, Англия в XVII в. отстаивала конце mare clausum (закрытого моря), в соответствии с которой минионом должны были признаваться огромные прострг

Атлантически океан до Америка и Гренландия за-pvde и Норвегия на изток, включително английски канал 1.

* По отношение на Свалбард (Шпицберген) в средата на ХIХ век арктическия архипелаг. имаше един общ обичай и не принадлежат към никоя от неговото състояние. През 1872 г. състоянието на архипелага е потвърдена от Споразумението за Шпицберген между Швеция-Norvegiey2 и България. Въпреки това, в международните отношения, той погрешно се смята за NO MAN'S LAND (тера nullius). Това даде повод за Германия през 1898 г., за да се опита да приложи на архипелага, но опозицията в България не е разрешено да извършват германските планове.

Във връзка с противоречията в тълкуването и прилагането на концепцията за тера nullius и присъдено Communis в международното право, широко прието в международната правна концепция за науката е получил международно публично пространство (MTOP). Правна природа MTOP е в неразпространение на суверенитет на всяка държава, в тази връзка има нужда за неговото опазване и устойчиво ползване в полза на цялото човечество.

Като част от MTOP има различни правни режими по отношение на определени области, определящи реда на дейност на субекти на международното право с оглед на тяхното приемане и използване. Тези режими се определят от правни международни ползване или международни споразумения, като например Антарктическия договор 1959. Договор за принципи, ръководещи дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, 1967. Женевските конвенции по морско право през 1958 г. и Конвенцията на ООН за морското право 1982 Важен предоставянето на международният правен режим на общите части е, че те се използват (Антарктида, небесни тела), или са запазени за употреба (Oceans) изключително за мирни цели ,