Методология за изчисляване на данъчната тежест - studopediya

Приложими методи за определяне на данъчната тежест се различават, обикновено само две основни направления:

- данъчна структура, включени в изчислението при определяне на данъчната тежест;

- от гледна точка, с която да се сравни платени данъци.

Метод 1. Общоприета техника определяне организацията на данъчно облекчение е за начина на изчисляване проектиран МФ България, според който данъчната тежест е отношението на всички данъци, плащани на приходите на организацията, включително приходите от други продажби:

= NN (NP / B + HP) х 100%, където NN - данъчно бреме на организацията; NP - съвкупност от всички данъци, плащани; B - Приходи от продажба на стоки (строителство, услуги); WA - без приходи от дейността.
Това изчисление не дава възможност да се определи влиянието на промените в данъчната структура за индексиране на данъчната тежест, както е изчислена в съответствие с тази процедура, на данъчната тежест е характерно само nalogoemkost произведени продукти (строителство, услуги) и не дава реална картина на данъчната тежест на данъкоплатеца.

Методология 2. Налице е различен метод на изчисляване на данъчната тежест, според които: - размера на платените данъци и плащания към небюджетни средства се увеличава с размера на просрочените задължения по данъчни плащания.

Новосъздадената организация на производствените разходи може да се определи по формулите:

SCD = В - М - А + VD - BP или ARIA = OT + NP + VP + п,

където BCC - новосъздадената стойност; B - Приходи от продажба на стоки, строителство или услуги (с включено ДДС); МЗ - материалните разходи; А - амортизация; WA - без приходи от дейността; BP - без разходи за дейността (без плащане на данъци); OT - заплати; NP - данъчни плащания; VP - плащания към небюджетни средства; P - организация с нестопанска цел.

Относителна данъчна тежест в този случай се определя по формулата:

ONN = (ANN / ARIA) х 100%

Процедура 3. Налице е техника на базата на включването на сумите на данъчната тежест на данъчните плащания, тяхната структура и механизъм на събиране.

Чрез този метод на индекса на данъчната тежест определя като съотношение на размера на данъците, за произхода на средствата за изплащане от него:

HH = (Сума (NP + VP) / IP сума) х 100%, когато сумата (NP + VP) - начислени данъчни плащания и плащания на бюджетни средства; ЕО сума - в размер на източника на средства за плащане на данъци.

Размерът на данъчните плащания са включени всички данъци, плащани от организацията, като се вземат предвид данъка върху доходите на физически техника lits.Eta включва изчисляване на данъчната тежест върху данъчните групи във връзка с подходящ източник на плащане. Общ показател за всички данъци и такси е добавената стойност, която се изчислява по формулите:

DS = V - МЗ или DS = OT + NP + VP + P + А, където DS - добавена стойност.

Тази техника е в контраст с предходните няма за цел да изключи от добавената стойност на амортизация ..

Процедура 4. Следващата процедура позволява да се определи данъчната тежест в зависимост от вида на производството, която варира в зависимост от колебанията в цената на материални ресурси, разходите за труд или амортизация.

Приходите се определя като сумата от разходите за добавената стойност и материал с помощта на формулата:

Размерът на основните данъци, плащани от организацията, за да се определи данъчната тежест като дял от консумативи организация данъчни плащания с добавена стойност, в съответствие с формулата:

LV = ДДС + застрахователни премии + Н + NDP.

По този начин, в съответствие с този метод размерът на данъците е свързано с добавената стойност, която е източник на доход, но при изчисляването включен данък върху доходите на физическите лица и не се взема предвид въздействието на тези данъци, данъци върху доходите, плащания за използване на природните ресурси, данъчни земя ,