Какво не е наред с укрепването на рублата - ДВ

Валутни курсове в съвременните икономики рядко се използват като инструмент на икономическата политика. Рязкото обезценяване и последващото отчитане на курса обикновено се използва като номинална котва, за да спре покачването на цените и край на постоянното обезценяване на националната валута. След това, възможността за използване на валутната политика с цел постигане на други цели на икономическата политика са ограничени: има страни, които използват режима на паричен съвет (валутен борд), най-вече, за да се възстанови доверието в икономиката и населението за действие на паричните власти; често се случва, че страните са принудени да отидат до обезценяване да се възстанови баланса на текущите операции (падане на валутния курс води до намаляване на вноса и износа за подкрепа - най-вече за производство).

Какво не е наред с укрепването на рублата? Да започнем с това - няма яснота относно нейните граници. Дори ако един се съгласява с укрепването на рублата, което трябва да разберете до каква степен може да влезе. Наистина, след световния икономически растеж ще бъде устойчив, търсенето и цените на суровините започнат да се покачват отново. Това ще увеличи приходите от износ, което означава, че рублата трябва да продължи.

Теоретично, ако се освободи рублата да плава свободно, тя трябва да доведе до засилване на изравняване на салдото по текущата сметка чрез спад в износа (тя става по-малко печеливши) и нарастване на вноса (което е по-евтино). Но възниква въпросът за това дали България се стреми да намали износа си?

в българския износ е доминирана от суровини, което се очаква спад в износа ще бъде възможно само ако рентабилността на този бизнес ще бъде дълбоко отрицателна. Традиционно, укрепването на валутния курс е много по производство за износ по-отзивчиви, където доходността е много по-ниска от тази на износителите на суровини, както и конкуренция - по-горе. В България, в основата на този износ на оръжия и военно оборудване, които се продават на базата на междуправителствени споразумения. Следователно необходимостта от изпълнение на договори, дори и ако те са изключително неизгодно за производителите. И след това, че българските продукти ще започнат да играят търг, тъй като неговите цените ще се покачват рязко поради нарастващите производствени разходи в доларово изражение.

Паралелно с това, укрепването на рублата, особено спрямо долара, рязко намалява конкурентоспособността на местните продукти на вътрешния пазар. Факт е, че все по-често, основен конкурент за българските фирми са китайски продукти, и тъй като на обменния курс на юана фиксиран към долара, условията на рублата, китайските стоки са по-евтини през есента на долара спрямо рублата.

На последно място, укрепването на рублата на фона на по-високи лихвени проценти поради хронична инфлация създава силни стимули за притока на финансовата столица на България, което ще увеличи натиска за укрепването на рублата. Това ще доведе до факта, че централната банка ще бъдат принудени да купуват допълнителни милиарди долари (ако не и десетки милиарди), валутни спекуланти, които искат да бъдат поставени в хай-рублата инструменти, като скритият гаранцията на Централната банка на продължаващото укрепване на рублата.

На рублата има положителни аспекти: в процеса на вземане на вносни компоненти и оборудване, внесени по-евтино. Това означава, че компаниите, които успешно, опериращи на българския пазар, активно си сътрудничат с чуждестранни партньори, ние сме в състояние да генерира средства за модернизация на производството, - всички от тях ще се възползват от укрепването на рублата.

Ако централната банка се опитва с помощта на промяната в обменния курс на рублата, за да се постигне изравняване на салдото по текущата сметка, тя позволява на стратегическа грешка. Това не е дори фактът, че нито една от страните, които са в такава ситуация, не си е поставил такава задача. Проблемът за Централната банка не е излишък по текущата сметка, както и факта, че масовото изкупуване на чуждестранна валута на централната банка е лишено от независимост при провеждането на паричната политика, действителният преход към режима на валутен борд. В този случай, централната банка губи способността да регулира паричното предлагане чрез лихвените проценти, тъй като банките не се чувстват необходимостта за получаване на заеми от централната банка, а оттам и способността му да се контролира и да се ограничи инфлацията рязко отслабва.

Централната банка трябва да се създаде механизми и инструменти, за да се запази динамиката на паричното предлагане в желаните коридорите. Разбира се, тя трябва да бъде подкрепена от правителството, което трябва да се ограничи притока на чуждестранна валута на пазара, като се изтегля част от валутни печалби чрез износни мита. Въпреки това, при сегашните обстоятелства да се надяваме на подкрепата на правителството, е нереалистично. Така че, закупуване на валута, централната банка трябва активно да абсорбира излишната ликвидност рубла през задължителните резерви, депозити и OBR, което изисква активна и агресивна политика на лихвения процент.

Може ли днес, плаващ валутен курс на централната банка да помогне? Просто не съм ясен отрицателен отговор, но фактът, че ускорен преход към този режим ще създаде сериозни проблеми. Фактът, че на платежния баланс за дълго време ще бъде в състояние летлив от основаването на българския износ в продължение на много години, ще бъде на суровините и продуктите на първична обработка, търсенето и цените ще варират в широк диапазон. Това означава, че паричните власти трябва да бъдат подготвени за факта, че в някои периоди от време на предлагането на пазара на валута рязко високо от търсенето, а в другата - точно обратното.

Ако Централната банка незабавно се премине към плаващ валутен курс, икономиката възниква един вид резонанс ефект: колебанията на реалния сектор и доходите с ниски доходи ще се умножава по нестабилността на рублата, която ще бъде драстично засили под натиска на растящите цени на петрола, а след това също толкова бързо да падне до тяхното намаляване , движения Sharp проценти са лоши за икономиката, които го правят изключително трудно и скъпо да управлява валутния риск.

Може би това е защо почти никой от развиващите се страни, които представляват основата на стоки за износ, не използва плаващ валутен курс на националната валута. От повече от 20 страни - износители на енергия (според класификацията на МВФ) никой либерализиран валутен курс. Най-близко до либерализацията на Нигерия на стойност - парична политика попада само в рамките на "контролирани" режими. Всички други страни използват един или друг начин номинална котва. Разбира се, все още има Норвегия с безплатен курс, но това е малко по-различна история - когато делът на стока изнася около 55%, което е далеч от българина до 65% на гориво (и повече от 90% - всички суровини, включително метали и химикали).

Няма съмнение, че централната банка е изправена пред труден избор. Всяко решение ще предизвика противоречия и дебати. Но това е много по-полемика ще доведе до решение, което няма да се обясни по никакъв начин и твърди. Освен това, тя ще добави добра акция на непредсказуемост и затова не е много ясна представа за близкото бъдеще.