И какво ще Фредерик Браун

- Виждате ли, господа, първият и единствен път, машината - обяви двамата му колеги, професор Джонсън. Това е само един модел на работа, но той е в състояние да се движи предмети с тегло до три паунда пет унции, дванадесет минути в миналото или в бъдещето.

Колата наистина изглеждаше скромно - платформа и две големи скали.

Професорът вдигна метален куб.

- Ние експериментира, - каза той - с мед куб с тегло един паунд и две трети от една унция. Сега ще го публикувам в продължение на пет минути напред, в бъдещето.

Той се наведе над един от датчиците и се премества стрелката.

- Моля, имайте предвид времето.

Колеги отново погледна часовника си. Джонсън поставя куба нежно върху платформата, а той веднага изчезна.

Той се появи на същото място, на пет минути по-късно втори на секунда.

Джонсън внимателно се умре.

- А сега я преместя в пет минути в миналото. - Той се премести стрелката на таблото, а другата си погледна часовника. - Сега е три до шест минути. Настроя колата в продължение на три часа без прекъсване. Това означава, че 02:55 куб изчезне от ръката ми и ще бъде на платформата за пет минути, преди да го сложите там.

- Не мога да разбера как в този случай го сложите там, - каза един от гостите.

- Когато вдигна ръка към платформата, на куба ще изчезне и ще бъде в ръката ми, за да мога да го кажем. Виж.

А истината - куба изчезна с дланта си.

Но имаше машина на времето, върху платформата.

- убеден? Пет минути преди да се наложи да го постави на платформата, той лежеше там.

Вторият колега замисли се и се намръщи.

- И какво ще се случи - каза той - ако не решат да въведат куб, който сега лежи на платформата, той е променил решението си след пет минути преди да го е поставил там? Той може да превърне един парадокс.

- Това е смешно ... - каза професор Джонсън. - Наистина не съм мислил за този вариант. Нека се опитаме. Така че, аз не ...

Парадокс е неуспешно. Медта куб остана на мястото си.

Но професорът, колегите му, и цялата вселена се изчезнали.

Print EPUB. fb2. Моби