Гражданки и граждани четат онлайн, Mulyarchik Анджей

Денят е гореща. Слънцето и се топи върху покрив черен "Шевролет", който остана на ръба Pavlyakova ливади. На вратата на колата надпис: "Таксиметровият номер 1". Вътре в колата преди края, че се чудите само като го изкачи до толкова много хора: на задната седалка развява Павлак почти цялото семейство! Марина, една жена на около петдесет, трескаво прегръдка чанта, изработена от еко кожа. Въпреки, че чантата и празни - без него не може да бъде една жена, каквато няма да бъде. А Марина ясно готви за някои празничен повод: видно от къдриците на нея внимателно изработени кърлинг. Те са дебели и къдрава, изглежда така, сякаш тя е облечен с шапка от агнешка кожа ... притиснат в ъгъла и притисна главата си на покрива на колата, седи най-големият син Марина. Витолд, държейки ръцете на осем месеца дъщеря на Аня. Съпругата му Ядвига трябваше да се задоволи на колене Vitoldova по-малък брат, Павлик.

В предната седалка до шофьора, седнал сам баща на семейството - Kazimezh Pavlyak. Лицето му изрази крайно напрежение. Kazimierz и така се потеше от жегата, и все още има натиск върху ябълка близо схванат риза найлон яка адамовата, вързан с вратовръзка ... Kazimierz и след това нервно настройва си чисто нова шапка на твърда филц, специално купени за по-голяма днешния празник.

Машината продължава да стои на едно място. С всяка секунда нарастващите пътници напрежение. Шофьорът е включен, изключете двигателя. Той wheezes, пращи, но няма да започне. Всички нервна.

- Карбуратор вероятно чука, ние трябва да zhokler удар - казва твърдо Павлик.

Един студент в Политехническия институт, той се чувства свободен да дава съвети, когато става дума за технология.

- Нищо! Върви, кучето - промърморва шофьор през зъби, професионална чест, които посрамиха в такъв важен момент.

- Kazimierz, това, което мога да направя нещо, защото късно! - Марина притеснява.

Павлак, нервно подръпна мустаците си, изважда един стар часовник на верижка. С поглед към тях, силно вратата се отваря.

- Да върви по дяволите този път с! Изпълзи! - Той заповяда и скочи от колата, бързо кайма от пресичане на пътя поляна.

Сега, най-накрая, тя може да бъде добър поглед към него, една малка, тясна, почти изтече, държейки ръката шапка и енергично обръщане твърде къси крака.

Зад него в един файл трябва да е цялото семейство, оставяйки объркан шофьор на такси в луксозния си, но безполезен "Шевролет". Таксиметровият шофьор гневно разкарване на предното колело - такова объркване: Павлак обеща да достави на станцията, и изведнъж колата не се движи!

- Kazimierz, Tuck крачол, а след това, защото сега мокра! - Марина крещи след съпруга си, за когото не пристигне навреме. - И това е необходимо да се информират за това ihnim такси! - тя мърмори, които обичат по време на път. Сега тече като жребец на състезания ...

Изслушване далечното съдийски сигнал на парен локомотив, всичко стъпка добавената - до станция все още продължава и ще!

Когато достига до участъка, който се перчи с надпис "Мини", разстоянието все още се вижда дим замина влак. В края на платформата стои сам възрастен мъж със сламена шапка. В непосредствена близост до него - много багаж и куфари. Той се оглежда в объркване.

Kazimezh Pavlyak спря за момент и, поставяйки ръка към челото си козирка, мърморейки под носа си: "О, има ли, може би той е!" Тогава се изправя шапка, се е обърнал и панталони крака. грухтене, изпратен тържествена стъпка за посетители. За тях, поддържане на малко разстояние, движейки се бавно разгъната верига цялото семейство, само на крачка от възрастен мъж Павлак спира и го поглежда така интензивен поглед, като че ли щеше да го дръпне към самите очите. Посетителски учтиво повдига шапката и говори полски със силен английски акцент;

- Аз Джон Pavlyak. Вие сте на брат ми?

- Да, това съм аз. - казва Kazimierz външно спокоен, но брадичката му трепереше и конвулсивни потрепвания в яката на околовръстния трудно адамовата му ябълка.

Изведнъж, не може да издържи такава формалност, той се хвърля в брат си в гърдите и да крещи на висок глас:

- О, Yasko, той наистина ви е!

Тъкани в прегръдка, те стоят неподвижно, сякаш се слива заедно. Братята не бяха виждали в продължение на почти четиресет години ...

Малко по малко, тълпата се случва около тях: има Павлак семейство и чуждестранни аудитории. Всичко стои в тишината, с вълнението от гледане на тази среща. Тук и там го хвърли кърпичката да ги изтрива с жената откраднала окото.

Накрая братя разкъсани. Kazimierz припомня, че е необходимо да се въведе брат и семейството му.

- Тя Маня [1], - казва той лансира жена си. - и малко по-голям, износени? - той се смее, докато брат целува Марина. - И това е Виктор. - Kazimierz тласка към страната най-големият син. - Той е само година роден, тъй като се наведе в изгнание. Това внучка, Аня - предпазливо, като една малка копче момичета, той го поставя в дланта на огромен брат.

Сега обърнете Pavlik: Този е роден е тук, в западните земи, сега учи студент.

Kekeshko дебел човек, местен Милър, който също беше в публиката, като стъпка напред в бързаме да се представя:

- Тъкмо кръстникът му донеса ...

Витолд, изземването на момента, сваля шапката си и се здрависва на чичо си.

- Благодаря ти, чичо, ти си се съгласил моя кръстник Ane. Ние всички чакахме пристигат не пресичат ...

- Къде е майка на бебето? - заинтересованите посетители.

Едва след това, че се осмелява да се приближи благородните гости Ядвига. Преди това тя продължаваше в кулоарите.

- А къде е тя? От чиято воля? - пита "американски" внимателно разглеждане на лицето на млада жена.

- Да, от нашите съседи ... - казва Kazimierz бързо, сякаш се страхува, че някой от публиката пред него, и да кажа, не това, което трябва.

Представяне на краищата, заяви, че срещата завърши с Кажимеж и кима синовете му да вземе куфарите. По това време, на гарата пристига в злополучния таксито. Kazimierz, забавно кимване в неговата посока, казва няколко напевен [2]:

- По дяволите! Американската кола и счупи! Стоях в средата на пътя, нито амплитудата нито syudy. Чрез този, бяхме края на ...

Посетителски изглежда кръг на хоризонта: в предната част, в областта, златни снопи, нали стават черни ленти гори оставили ярка pestreyut мозайка покрив село.

- Дълго тук ... далеч от вас, - възстановяване гост, усещайки, че той не каза и дума.

- Това страничен Залагам на езда! - ясно отговаря Kazimierz.

- И така, в края на краищата къщата Е тече ...

- От къщата ... А къде е вашият дом?

- Сега ще видите ... - Kazimierz вълни към селото.

Той не забелязва горчив усмивка на лицето на брат си. Разговор, че те са така да се каже, между другото, им струва много усилия.

"Американски" не е готов да влезе в такси, въпреки че вече е определен куфара му.

- Ние ... отида ... - той се усмихва малко. - Вижте, това, което земята сте променили нашия Krushevniki. - Посетителят говорих с трудност, очевидно търсене на полски думи.

- Kruzhevniki - коригира по-малкия си брат. Докато те бяха на изток, но и за нас, те са тук, сега, когато вече живеят. Помните ли как ни татко обичаше да казва: "Ако искате да дойде на място, за да започнат да се движат и ще бъде лова по-силни от вас - Дай това на нея. Отиди, но големия град заобикаля отстрани, и Selis в тези по-малки и Selis от ръба, така че минувачите ви за по-възрастният зададен, а не от кмета за теб ... "

- Да, каза така татко, но татко беше там в Krushevnikah ...

- В Kruzhevnikah - Kazimierz отново се изправя белокос си брат и се покланя ниско до него.

Извън къщата с надпис "кърпене обувки" идва един мъж в кожена престилка. Kazimierz шепот казва:

- е да въведете нашия *. Той е тук, в мините, беше първата, за да влезете.

- последното влизане в ... двадесет и седем, той е ... Taranchuk.

- Да Сигурно си спомняте! - учуди Kazimierz.

По-голям брат мълчаливо свива рамене, която да е ясно, че въпросът не е от значение: той си спомня всичко.

Отивате на братя града изглежда близо лошо съвпадение чифт коне във впряга, "американски", въпреки неговите седем десетилетия, изглежда по-млада Kazimierz добър десет години. В непосредствена близост до стройна, тънки, дискретни движения Yanom Kazimezh изглежда подредено и много нервно.

Поглеждайки назад, Иън се изненада, такси, което е бавно влачат петнадесет метра от тях. Kazimierz, виждайки негова изненада, обяснява:

- Че аз му казах ... Хайде краката си болка?

- загубили пари ... да се харчат пари.

- Да, той е наш сродник! - възкликва Kazimierz така. ако това е всичко.

"Американски" се обръща към по-добре виж на водача.

- Да, съседите на сина ни ...

За такси тържествено шествие останалата Павлак.

Виждайки близо до ковачницата на пазара, "американски" дърпа от джоба си един със златни рамки очила и взирайки се в пламнал топлината на огъня и стаята, така попаднах точно нещо почти забравено, но много скъпа.

Изумително стадо чавки, позвъних в кулата на църквата.

- Когато пристигнах, звънци и тези, които все още мълчи! - с едно докосване на гордост, казва Kazimierz.

- В нашата църква, въпреки че той е бил дървен, а камбаната по-добре - да въздиша Ян.

- Само ти обувка тя не беше до църквата достига - хвърля между другото, Kazimierz и сочейки към изпъкнали над морето на зелени къщи на разстояние покривите село, той казва:

Къща Kazimierz. Иън ходи из стаята, гушнал малко Аня. Момичето не спи, Ян започва да я забавлява.

- Кой ти харесва? - повтаря той, леко гъделичкане брадичката й и смешно нацупена. С подадена момичето на сватбата в остъклена конструкция, както и снимки на Витолд Ядвига, той сравнява лицето си с тези родители.

Включени Kazimierz него - Марина.

- Може би те са гладни? - Марина смутено попита, предвид не плахостта на госта и на мъжа си.

Гост в този момент като се има предвид в рамка цветни картички, че той изпратени родом от Америка.

- Тук ... тук аз живея и Umi.

Бърза навигация обратно: Ctrl + ←, предаде Ctrl + →

текст на книгата е представена само с информативна цел.