Гаранция, като начин да се гарантира изпълнението на задълженията (2) - курсова работа, страница 3

Изпълнение на договора за гаранция

Същността на задълженията на договора за гаранция е описана от съвременната българска законодател формула: поръчителят се задължава да отговори на кредитора за задълженията на длъжника изцяло или частично. Тази същност на задълженията по договора за поръчителство придобива правна сигурност, като се посочва закона, че в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на длъжника от задължението за гаранция от гаранта и кредитополучателя отговарят на солидарността на кредитор, освен ако в закона или договора за гаранция не е предвидено отговорността за чужди действия на гаранта (Sec. 1, чл. 363 HA), както и че поръчител отговорност към кредитора в същата степен, както на длъжника, включително плащането на лихви, обезщетението за съдебни разноски събиране на дългове и други загуби кредитор неизпълнение или не неадекватно изпълнение от страна на длъжника, освен ако не е предвидено друго договор за гаранция (стр. 2, чл. 363 CC) 14.

Ако длъжниците са отговорни заедно и поотделно, на кредитора, се ръководят единствено от неговите предимства, има право да избере на кого той представи на търсенето. Ако човек трябва да носи отговорност за дъщерно дружество на допълнителни задължения, това означава, че преди да го доведе до изискванията на заемодателя, трябва да се прилага към главния длъжник. И само ако главния длъжник е отказал (включително поради липса на средства), за да се отговори на търсенето или в разумен срок не отговори на заемодателя, това изискване може да се представи на лицето, което носи споделена отговорност.

В съвременните условия на възможност за изпълнение на поръчителство в пълен размер на главното задължение на длъжника със сигурност може да се говори само в случаите, когато гаранцията е предоставена от изпълнението на парично задължение. Въпреки това, като се има предвид диспозитивното норма н. 2 супени лъжици. 363 от Гражданския процесуален кодекс, може теоретично да се предотврати сключването на договора за гаранция, при които задължават поръчителя към кредитора да изпълни задължението си в натура, а не пари в брой природата, не са изпълнени от страна на длъжника, например, да се постави на определено количество захар.

Според стр. 1 супена лъжица. 363 CC България поръчител отговорност към кредитора зависи от условията на договора, но общото правило, установено от Гражданския процесуален кодекс, е съвместна отговорност на гаранта и длъжника. Механизмът на възникване на съвместната задължението на поръчителя и особеното длъжника. Гаранцията - тази клауза ангажимент (аксесоар). Ето защо, докато поръчител солидарно отговорни с длъжника, но не безусловно, но само в случай на настъпване на неизпълнение от страна на длъжника на главното задължение. Поради посочените по-горе правила за солидарна отговорност (чл. 322-325 от НК) може да се прилага към отношенията на гаранция само след настъпването на този факт, доколкото не са несъвместими с поетите ангажименти и да гарантират изискванията на специалните разпоредби на спонсорство. Солидарно характер на отговорността на гарант е основа за включването му в видове ходатайство - приемате някого дълг на някой друг 16.

По този начин, в съответствие с чл. 323 GKRF, ако договорът не определя друго, кредиторът има право да предяви иск за отговорност срещу длъжника и поръчителя заедно или която и да е от тях, които са или изцяло на всички, и отчасти. Получаването не удовлетворение от един от тях, или да го получат в пълен размер, кредиторът има право да направи своите изисквания неизпълнени част към друга.

Ако вземането на кредитора получаване поръчител има право да номинира спрямо изискванията на всички възражения, които биха могли да предоставят на длъжника по основния договор. Поръчителят не губи правото на тези възражения, дори ако длъжникът ги отказва или признава дълга си (член 364 от Гражданския процесуален кодекс). Това правило се посочва, че правото на поръчителя е свързана със задължението, а не поведението на длъжника.

Прекратяване на договора за гаранция

Отделно от общата причина за всички договори, договора за гаранция се прекратява в случаите, предвидени в чл. 367 от Гражданския процесуален кодекс:

с прекратяването на задължението, обезпечено от договора. Няма значение на какво основание длъжника спря ангажимент към договора;

при промяна на главното задължение, без съгласието на поръчителя, ако тази промяна е довело до увеличение на отговорност или други неблагоприятни последици за него. Промяна на условията на базисното задължение се отразява на икономическата ситуация в сферата на длъжника и може да доведе до неочакван резултат, като пораждащи нови рискове. Поставете ги на поръчителя не би било честно. Следователно, трябва да се предположи, че всяка промяна на главното задължение, без съгласието на отговарям за него в неблагоприятна посока. Обори презумпцията, може да бъде само себе си е гарант съгласи да запази своите задължения. Това правило за пореден път потвърждава факта, че поръчителят не осигурява на всички, но за конкретно задължение 17;

да прехвърли на друг човек на дълга, обезпечени с гаранционното задължение, ако поръчител не е дала съгласието на кредитора да отговаря за новия длъжник. Това обикновено се дължи на факта, че връзката между гаранта и длъжника са лични;

ако кредиторът е отказал да приеме правилното изпълнение, предложено от страна на длъжника или гаранта;

ако кредиторът не е предявил иск срещу поръчителя в определения срок.

Институт за гаранция в областта на данъчното облагане

гарантираща институция е важна и популярна не само в сферата на гражданските отношения, но също така и в други области, като например данък.

NC България съдържа редица начини, за да се гарантира изпълнението на задълженията за плащане на данъци.

Според стр. 1 супена лъжица. NC 72 България 18 един от начините да се гарантира, че задължението за плащане на данъци и такси е гаранция. Чл. 74 NK България се фокусира върху правилата на гражданското право, които позволяват на данъчните отношения. Въпреки факта, че теоретичната структура на гаранция в данъчния закон е заимстван от частното право, обаче, гарантира изпълнението се извършва в рамките на финансовите и правни отношения. Това се доказва от особеностите на правно регулиране на гаранция, като начин за осигуряване на плащането на данъци съгласно данъчните закони.

Според договора за гаранция поръчителят поема на данъчните органи да изпълняват задължението данък на данъкоплатеца в случай на промени в графика за изпълнение на отговорностите на данъци и в други случаи, предвидени от Данъчния кодекс.

Гаранционно споразумение, сключено между данъчните власти и гаранта. Тя започва използването на данъкоплатците гаранции в данъчните отношения.

В случай на неизпълнение от страна на данъкоплатеца да плаща на данъчното задължение, обезпечен с гаранция, поръчителят и данъкоплатеца е солидарно отговорни. Данъчно изпълнение и санкции, дължими на гарант от данъчната администрация в съдилищата (стр. 3 на чл. 74 от Данъчния кодекс).

Въз основа на характера на отговорността на солидарност, данъчните власти могат да изпратят искане за плащане на данъка директно към гаранта без издаване на съответните изисквания на данъкоплатеца. В случай на изпълнение на поръчител данъчни задължения на данъкоплатеца в началото има право да изисква от данъчнозадълженото лице, платени не само сумите, но лихвите по тези суми, както и обезщетение за вреди, възникнали във връзка с изпълнението на задълженията на данъкоплатеца.

Като гарант може да служи както юридически и физически лица. Като част от данъчното задължение може да бъде посетена от няколко поръчители. В допълнение, тези поръчители ще бъдат солидарно отговорни, освен ако не е предвидено друго в договора за поръчителство.

Освен ако не е предвидено друго в законодателството по отношение на данъци и такси, за отношенията, произтичащи от гаранцията, като мярка за гарантиране изпълнението на задължението за плащане на данък, разпоредбите на гражданското законодателство на Руската федерация, а именно чл. 361-367 от Гражданския процесуален кодекс.

В съответствие с п. 6, чл. 74 NK България гарант има право да изложи срещу претенциите на данъчния орган, който може да тласне данъкоплатеца, освен ако не е предвидено друго в договора за гаранция. Гарантът също не губи правото на тези възражения, дори ако длъжникът ги отказва или допуснати в просрочие за него. NC България не определя случаите на прекратяване на гаранцията. По този начин, по силата на параграф. Член 6. 74 NK България гаранция спира за общия реда на гражданското законодателство.

В съответствие с п. 10 бр. 101 НК България след решението за наказателно преследване за данъчни престъпления, или решението за отказ на прокуратурата на данъчни престъпления главата на данъчния орган има право да предприеме временни мерки, насочени към което позволява изпълнението на решението, ако са налице сериозни основания да се смята, че неуспехът тези мерки могат да затруднят или невъзможно в бъдеще по силата на това решение и (или) за възстановяване на просрочени задължения, санкции и глоби, Великобритания от посочените в решението. Временни мерки в този случай може да бъде забрана за отчуждаване (залог) на имущество на данъкоплатците без съгласието на данъчните власти и прекратяване на работата в банкови сметки по начина, предвиден в чл. 76 от Данъчния кодекс. Така, съгласно п. 11 бр. 101 НК България по искане на лицето, срещу което е постановено решението за допускане на обезпечение, данъчните власти имат право да заменят тези временни мерки върху (включително) гаранцията трето лице, издаден по реда и условията на чл. 74 от Данъчния кодекс.

По този начин, на законодателя, регламентиращи данъчните отношения с цел по-ефективно изпълнение на задълженията си на данъчно задълженото лице да плащат данъци, предвижда прилагането на правилата на гражданското право 19.

Глава 3. Прекратяване на спонсорство