Доброто отношение към конете - vsky

"Добро отношение към конете," Владимир Маяковски

Те бият копита
Sang, като:
- гъби.
Грабеж.
Ковчег.
Grub.-
Вятър Hôpitaux,
ледено обути
Улица плъзна.
Конна на зърнени култури
Тя се разби,
и веднага
за Gawker Gawker
Панталони идват Kuznetsk kloshit,
претъпкан,
Смях звънна и zazvyakal:
- Конят е паднал!
- Fell кон! -
Kuznetsky засмя.
Само едно ми
гласът му, за да не се намесва в неговия вой.
приближи
и виждам
Конна очи ...

Улица преобърнала,
потоци по свой собствен начин ...

Аз дойдох и да видим -
За kaplischey kaplischa
в ролки за лице,
крие в обвивката ...

А някои общ
зверския копнеж
пръски изля от мен
и проникнал в шумолене.
"Един кон не е необходимо.
Horse, слушай -
какво мислите, че сте толкова ploshe?
Скъпа,
всички ние сме малко кон,
всеки един от нас в собствената си кон. "
може би
- стар -
и аз не се нуждаят от бавачка,
може би, мислите ми се да й изглеждаше,
само
кон
втурнаха,
на краката си,
rzhanula
и аз отидох.
Опашката махна.
Червенокосият дете.
Той дойде весела,
Започнах да се забави.
И все пак й се струваше -
тя конче,
и заслужава да се живее,
и работата си е струвало.

Анализ на стихотворението на Маяковски "Добро отношение към коне"

В една нова страна, опитвайки се да живеят според законите на равенство и братство, Маяковски чувствах много щастлив. Но докато хората около себе си, често става обект на подигравки и саркастични шеги поет. Това е един вид защитна реакция Маяковски, че болката и контузия, която го причинено не само за приятели и роднини, но и минувачи или посетители ресторанти.

Ginger кобила изглежда се чувстват участие и подкрепа от един човек "се втурнаха, тя трябва да си крака, rzhanula и отиде." Обикновено човешко състрадание я е дал сили да се справи с трудната ситуация и след като неочаквана подкрепа "всичко й се струваше, - тя е конче, и заслужава да се живее, и работата си заслужава." Става въпрос за такова отношение от страна на хората към мечтата си и самия поет, вярвайки, че дори обичайното внимание към неговата личност, не са обхванати с аурата на поетичната слава, да му даде сили да живее и да се премести напред. Но, за съжаление, ние сме виждали в заобикалящия Маяковски предимно известен писател, и никой не се интересува от неговия вътрешен свят, крехка и противоречива. Това е толкова депресиращо, следователно, че в името на разбирането, приятелски съчувствие и съпричастност, че е готов да се смениш с удоволствие с червен кон. Тъй като бе установено, най-малко един човек, който й показа състрадание, като Маяковски биха могли само да мечтаят хората сред огромната тълпа.