Диктовка - гръмотевична буря
Диктовка "Дъжд"
Слънцето наклони на запад и полегатите лъчи на гореща непоносимия изгаряне на шията и бузата ми, че е невъзможно да се докоснат до нажежаема ръбовете на шезлонга. Пред нас, на същото разстояние, ритмично се люлее високи карстов прашна кутия, защото това може да се види от време на време камшик, който водачът махна. Всичките ми внимание беше насочено към основните етапи, че са забелязали отдалеч, а облаците разпръснати в небето над, че с приемането на зловещо черно сянката сега се събраха в един голям, мрачен облак. Бурята ме прави неописуемо тежко чувство на тъга и страх.
Най-близкото село е все още десет версти, и голяма, тъмно лилав облак, ръка от нищото, без каквато и вятър бързо ни преместен. Конна охрана ушите, ноздрите, сякаш душеше на чист въздух, който мирише на приближаване облаци. Чувствам се ужасно, а аз се чувствам като кръвта се изтегля бързо в моите вени. Целият квартал изведнъж се променя и става мрачен характер. Ослепителна мълния кара конете да спре, и без най-малката разлика придружени от такъв оглушителен трясък на гръмотевица, която се очертава като цяло небесния свод пада върху нас. На кожа горната шезлонг падна тежко на големи капки дъжд ... друга, трета, четвърта, и изведнъж, сякаш някой удряше върху нас и целия квартал Озвучен с еднакъв шум от падане на дъжд. Вятърните увеличава - гриви и опашки на конете да бъдат в една посока и трескаво къдрене от насилие поривите на вятъра.
Полегати дъжд, водени от силни ветрове, котки и кучета.
Но ето дъжда става по-малка; облак започва да се раздели на талази облаци, осветление, на мястото, където слънцето трябва да е, можете да видите кръпка на ясно синьо.
(Л. Н. Толстой), 239 думи