Диалози време на смъртта (Denis Буланов)

Аз се разделим.
момиче:
Време втурва като стрела
Не наваксат и да не хване.
Винаги голямо
чаша живот - време.
Кой дава и кой взема
Някой ще вземе душата.
Сянката ще летят над земята,
"- Бог, душа, успокой се!"
човек:
Бог да бъде с вас,
Той ще изпрати гръмотевици.
На земята надолу,
Блокиране на всички го демоните.
IIchast.
момиче:
О, какво глас чувам?
Той беше зад него, той не беше сън.
Аз го взривиха топлина,
Спомени в пълния смисъл на думата.
Но това, което чувам като глас,
Той изглежда познато за мен.
Смятате ли беше вчера,
Alive и топло, моят герой?
човек:
Аз съм тук,
Стоя зад вас.
Аз бях жив,
Сега съм си ангел на смъртта.
IIIchast.
момиче:
Кажи ми приятел, мила моя,
Какво е там отвъд, където изгрева?
Къде лъчи, светлината на деня,
Мисля, че това е за мен.
Вземи ръката ми
И извършва до залите на сън.
Какво може да се бавим? Отидох.
Само една крачка, а аз съм твоя.
човек:
Спри! Чакай малко! Да не си посмял!
Това не е време за вас.
Аз не искам да ми харесва,
Някога сте страдали от огъня.
Тук, във всеки момент от отвесни зло,
Подобно на мен, а не небето и ада.
Me щастие, шансът беше представен,
Можете да се пази от злото и мрака.
IVchast.
човек:
Не събираме негово искане,
Живей повече се молите.
Докато дишам в света,
Аз живея тук.
момиче:
Но времето изтича като дъжд,
Елате в сто от векове.
Макар и да не капка, за да се слеят.
О, боже.
Vchast.
заедно:
Но времето изтича като дъжд,
Елате в сто от векове.
До до последната капка не обединява,
Боже, един друг изпраща.
VIchast.
момиче:
Но времето изтича като дъжд,
Когато един човек не е жив.
човек:
Но времето изтича като дъжд,
Когато сте мъртъв, но живее.
---------------------------------------------
Краят!