Черен кон - стихотворения за хора - от 79108147822

Същата вечер край огъня ни
Видяхме черен кон.
Не си спомням нищо по-черно.
Както въглища, са краката му.
Той е черен беше като нощта, като нищожно.
Той е черен бе на гривата на опашка.

Същата вечер край огъня ни
Струваше всичко, което са видели коня.
Но това беше шега. на коне
Природата не раждат. Въпреки това, той

Достатъчно чудовища и ехидни,
И черно, където най-тихата звук
Като бомба експлозия, причинявайки
Черно не се случи нищо.

Ние обобщи мнението на това време,
И наруши огъня в този късен час
Най-близкият силует от две брези.
(Също така, е силно netveroz)

И все пак има този кон
Празнота, като въглища, като огън. -
Harbinger потопени в мрак
Разходка черната линия.

Той търсеше спътник сред нас,
Мълчеше и искри паднаха от очите му,
И запалим черна трева
Мигновено. Тези, които са запознати с него едва,

Palm е бил обхванат от "мастило"
Но той си пое копита линия.
Използвах краката - в стремената и - далеч от тук.
В други случаи - друга цел,

Но това е много трудно в царството на сенките
За да се справи с това. той знае по-добре
Не отражения на свобода, както и самото
Свободата. Аз все още живея

В тъмнината и мракът около мен
Сгъсти по-бързо от коня ...
Той все още прескочи канавката
Killer в тревата и думи.

Наведох се към огъня, изгаря,
Черно започна, усещайки граница.
Събеседникът ми, от друга страна, беше бяло,
В потапяне на самата пяна. за органи

Склонен съм да се промени цвета си. Зейн
Тази трансформация е доста
Време е предмет. За да заглушите
Звукът не се придържаме. просто ми

Съдържание струва важно
Форми, цветове. Това е: черно,
Това означава, че, например, горещо.
Но нещата се нуждаят от пространство

Срещу. така магнит
И това отблъсква и привлича.
Ако някъде в снега слиза от небето,
Така че - някъде слънцето бие надолу ...

Рейтинг стихотворение: 5.0
8 души гласуваха

Имате възможност да гласуват само за регистрирани потребители!
нагоре