1 разлика билет между езика и речта
Разликата между езика и речта
Основен предмет на лингвистиката - естествения човешки език, за разлика от изкуствен език или на езика на животните.
Необходимо е да се прави разлика между две тясно свързани понятия - език и реч.
Език - инструмент, средство за комуникация. Това е система от знаци, инструменти и правила за говорене, общи за всички членове на дадено общество. Това явление е постоянна за определен период от време.
Реч - проява и функциониране на езика, на процеса на комуникация; Устройството е за всеки англоговорящ. Това явление е променлива, в зависимост от лицето на говорещия.
Език и реч - две страни на едно и също явление. Езикът е присъщо на всеки човек, и то - на конкретен човек.
Реч и език може да се сравни с писалка и текста. Език - писалка и реч - текст, който се изписва с тази писалка.
Основните функции на следната формулировка:
комуникативна функция
Езикът като средство за общуване между хората. Това е основната функция на езика.
функция Mysleformiruyuschaya
Езикът се използва като средство за мислене във формата на думи.
^ Когнитивна (епистемологичен) функция
Език като средство за разбирането на света, складирането и преноса на знания на други хора и на бъдещите поколения (под формата на устни предания, писмени документи, аудиозаписи).
Фонетика - клон на науката, която изучава звука структурата на езика. Основни единици от фонетиката - звук, сричка. Практическо приложение на фонетиката е в ортоепия - науката за правилното произношение.
^ Morphemics и дума формация
Morphemics изучава структурата на думите в българския език, значителна част от думата - морфема. образуването на Word - клон на науката, която изучава начините за формиране на думи.
^ Лексикология и фразеология
Лексикология изучава връзката между различните думи в езика. Фразеология изучаване стабилни изрази като "застой", използван в този език.
Произходът на различни думи и изрази.
Правопис - клон на науката, която изучава правилата за правопис.
Литературно или стандарт - това е езикът на всекидневното общуване, писане, наука, култура, литература, официални и работни документи, училище. Нейната отличителна черта - нарича ORM и ров, но с тон на б, т.е., че наличието на правила, които са длъжни да се съобразят с всички членове на обществото ... Тези права са залегнали в съвременните български речници и справочници граматика книги. Въпреки това, разговорен език е езикът на всекидневното общуване, за голяма част от жителите на България. Така език / диалект е за тях.
Диалектът или диалект, - • най-малката териториална разнообразието на езика, говорен от жителите на няколко близки села, или дори един-единствен село. Когато говорим, както и в книжовния език, има свои собствени закони.
Книжовен език е постоянно влияят казва, и те постепенно унищожени, yipa-chivaya много от функциите в завой и диалекти влияят на книжовен език. Преди около 100 години не е имало такава познати и "вкусни" слово, като поничка. Той дойде от yuzhnobolgarskih yuvorov, и това не е единственият случай на заеми от диалектите. Много често книжовния език няма думи, за да изразят чувствата си, т.е. електронното да SPR го SI в Ной .. (От Латинска expressio -. "Expression") език, който бързо "потъмнява", губи първоначалния си израз. След това дойде на помощ и диалекти, например, думата kondovy идва от северните диалекти, където тя означава "силен", "твърд" (от Конда "добър, силен бор"). език kondovy Литературната използва в преносен смисъл "стари", "оригинал", а в литературното говорене е получила по-изразителен цвят "инат", "упорит".
* 3 Главна качество на звука
3.1 богатството и разнообразието Talking речник
Каква трябва да бъде в речника на един човек? За да отговорим на този въпрос ясно много трудно. Някои изследователи смятат, че активната лексика на съвременния човек обикновено не надвишава 7-9000. Различни думи, според изчисленията на другите, тя достига 11-13 хил. Думи. Сега тези данни контрастират с речника от най-големите майстори на художественото изразяване. Например, А. С. Пушкин е използван в продуктите, както и повече от 211 хиляди писма. Думи, половината от думите, които се използват само един или два пъти. Това е доказателство за изключителното богатство на лексиката гений поет. А лексика е изключително бедна на някои хора. Нищо чудно, И. Илф и Петров в известния "Дванадесетте стола" осмиван Ellochku- "канибал", който струва само тридесет думи.
Говорителят трябва да има достатъчен речник, за да изразят своите идеи ясно. е важно постоянно да се грижи за разширяването на запаса, се опитват да използват богатството на родния език.
Задължително условие на словото - неговата чистота
Чистота на словото - липсата на излишни думи, думи, думи с плевелите,-паразити. Разбира се, на езика на тези думи не са такива, те са в речта на говорещия, поради неколкократни, неправилна употреба на наркотици.
Думи плевели, думи-паразити не носят никакво значение, не е нужно информативна. Те просто се претрупва говори. Спирайте възприемането му, отклони вниманието от съдържанието на отчети.
3.2 Трябва да е светло, с богато въображение, изразителен
Говорителят трябва да действа не само на ума, но и на сетивата, въображението на публиката. Образи и емоционална реч, повишаване на нейната ефективност, да допринесе за по-доброто разбиране на възприемане и запаметяване, естетичен.
Неуредени господари на думи на всички времена, големи обществени и политически фигури, известни учени, преподаватели, платени голямо внимание на образността на техните изпълнения.
3.3 яснота, яснота - една от основните характеристики на словото
Яснота, яснотата на речта голяма степен зависи от правилното използване на различните слоеве на лексикалната структура на език: условията, чужди думи, диалект, жаргон, жаргон, историзъм. Архаизмите, неологизми. Използването на ограничения обхват на използването на думи винаги трябва да бъдат мотивирани.
3.4 Точност - необходимо качество на речта
Като показател за достоверността на речта определя от способността да се мисли ясно, познания по въпроса на словото и на законите на българския език. Точността на словото е най-често свързани с точността на използване, правилното използване на двусмислени думи, синоними, антоними, омоними. При избора на лексикални средства, обърнете внимание на следните фактори:
- съвместимост с други думи,
- граматични форми, функция поставя.
Неспазването на основните лексикални средства за критериите за подбор води до грешки в използване на думата. Най-честите от тях са, както следва: използването на думи в един необичаен смисъл Монотонен контекст двусмислие, който генерира двусмислие; плеоназъм и тавтология; компенсира paronyms; стилистични грешки в оценката на думи; грешки, свързани с комбинации от думи; използване на думи сателити, думи и др универсална стойност.
книжовен език - най-висшата форма на националния език.
Книжовен език - общ писмен език на един народ, а понякога и няколко души - на езика на официален бизнес документи, училище, писане, всекидневното общуване, наука, журналистика, литература, всички форми на култура, изразено в устна форма, често писмено, но понякога орално. Ето защо различен писане книга и орално-говорил форма на книжовен език, външния вид, отношенията и взаимодействието, които са обект на определени исторически закономерности. [1]
Има разлика между книжовен език и на националния език. Националният език е под формата на литературен език, но не всеки книжовен език веднага се превръща в национален език. Националните езици обикновено се образуват в епохата на капитализма.
Функционални разновидности на езика (литературен, а не литературен)
Концепцията на нормата и нейните симптоми
С понятието норма обикновено се свързва понятието за правилен, литературен грамотен словото и книжовен език се е страна по общата човешка култура.
Езиковата норма се състои в реалната практика на словото комуникация, работил през и фиксира в публичното използване като USUS (Латинска usus - използване, потребление, използвани.); литературна норма безспорно въз основа на USUS, но също така специално, за да покровителства, кодифицирани, т.е. легитимират специално инсталирани (речници, кодекси за поведение, учебници).
Литературната норма - е приет в социалната и практикуване на езика на правила произношение, използване, употреба на граматически и стилистично език средства. Норм исторически подвижна, но все пак стабилна и традиционен, той има качествата такива като познаване и универсална валидност. Стабилност и традиционните норми обясняват някаква степен на ретроспективни правила. Въпреки основната си подвижност и променливост на процента на изключително внимателно отваря границите си за иновации, оставяйки ги за момента в периферията на езика. Убедителна и просто каза, че това AM Peshkovski "Норма признава, че това е, и до известна степен, че има, но не и какво ще бъде."
Основната причина за промени в правилата - еволюция на езика, наличието на дисперсията, която предлага избор на най-подходящите варианти за езиково изразяване. Концепцията на примерен начин, препратка регулиране език означава по-забележима включва стойността на целесъобразност, е удобно.
^ Кодифицирана книжовен език - това са правила, които да бъдат спазвани от всички медии език. Всеки граматика на съвременния български книжовен език, който и да е речник, не е нищо повече от неговата кодификация.
Също толкова важно е етичен аспект на словото. Всяко общество има свои собствени етични стандарти на поведение. Например, ако на сутринта седнете със семейството си, то би било неетично да се запитаме: Дай ми една минута на хляб. Но ако седне на по-голяма банкетна маса с непознати, или не много близо до теб, че да им е целесъобразно да се изразя същото искане по този начин: Може ли (или: Можете ли) да ми даде хляб? Първият пример се различава от втория ненормативни. И по отношение на комуникацията по-ясно изразено в първия случай, но все още са подходящи втората форма на празнична трапеза. Разликата между първия и втория вариант е да се следват етичните стандарти (реч етикет).
Ролята на етика в комуникацията може да се изясни, а другият светъл пример. Неприличен език - също е общение, в което грубо е нарушил това етично.
Важно за културата на речта е и това, което се нарича комуникативен аспект на словото. SI Ozhegov пише ". Но културата на речта е не само да следват правилата на езика. Тя се крие в способността да се намери не само точните средства да изразяват своите мисли, но също така и най-удобен за потребителя (т.е. най-изразителни и най-подходящият (т.е., подходящ за случая) и поради това стилистично оправдани "(С Ozhegov правила за ползване .I.O предговора към книгата на коректността на руската реч ... Речник - справка - М 1965 // Ozhegov SI лексикология лексикография културата реч - М. 1974.- p.287 - 288) ....
Език изпълнява различни комуникационни задачи, обслужващи различни области на комуникация: това е едно нещо - на езика на науката, а съвсем друго - да всекидневния говоримия език. Всяка сфера на комуникация в съответствие с комуникативни задачи, които са поставени пред него, прави езиковите изисквания на техните собствени.
Въпреки това, когато се използва някоя от съществуващите стилове, за да се избегнат резки и немотивирани отклонения от литературното.
Като правило, добра реч се произвежда медиен елит тип реч култура. В областта на книжовен език са две съществуващи (и елитарна sredneliteraturny) и две сгъваеми тип (литературен и разговорен и познати, разговорен, обикновено пресичащи zhargoniziruyuschim, която вече е извън обхвата на книжовния език).
^ Критерии кодифицират
Фиксирането в писмени източници
Език вкус и чувство за мярка
Intralinguistic и реч
Спазването на модела на език
Трябва също да се отбележи, че кодификацията - дълъг труден процес, че в сегашната икономическа ситуация става още по-сложна, толкова често речници нямат време да се отразят промените в модерна система за език и някои случаи, изискващи изясняване, остават без устен специалисти (например в съвременните речници още които не са включени активно използвана дума канали., чиято стойност трябва да се идентифицират, позовавайки се на медиите).
^ Като научна дисциплина на руската реч култура се оформи през руска филология, тъй като 20-те години на XX век. До този момент, основната линия на хуманитарната и правен профил на обучение езикови познания в България се дължи главно на реториката - един от седемте "свободни изкуства" ( "Изкуството"). От древни времена има специално място в европейската култура.
1) Култура на речта - тя е притежание на нормите на устни и писмени книжовен език и способността да се правилно, точно и изрично изрази мислите си с помощта на езика.
3) Култура реч - характеристика, която отразява на тялото на знания и умения на индивида и степента на владеене на езика; Тази мярка на общия човешки култура.
Подходящ и опростен език, използван, за да се осигури комуникация
качеството на "добра" реч, точност, яснота, последователност, изразителност,
Точност - съвпадение семантичното съдържание на словото и информацията, която
Той се намира в своята база. Точността на речта, свързани с точността на ползване, с
правилното използване на двусмислени думи, синоними, антоними, омоними.
Най-важното условие за достоверността на словото - това е спазването на лексикалните правила. реч
е точна, ако говорителя избира тези думи и дизайни, които по-добре
други дават нюанси на значение, това е от съществено значение за това твърдение.
^ Clean означава, че няма говорни чужденец книжовен език елементи
(Диалект, професионален жаргон и т.н.).
Логиката - тя се изразява в семантичните отношения говорни компоненти и връзките
отношенията между частите на компонент мисъл.
Изразителен реч нарича качество в резултат от
изпълнение, определен с езика на изразителните възможности. изразителност може
установени езикови единици на всички нива. В допълнение, има
специфични визуални качества на език (пътеки, стилистични фигури)
направи изявление ярък, с богато въображение, емоционално. Изразът също създава
използването на крилати думи, пословици и поговорки. Voice опит на всеки един от нас
Той казва, че степента на влияние върху нашето съзнание ние не сме еднакви.
Две лекции, четене на същата тема, имат човек напълно
различни ефекти. Ефектът зависи от степента на словото изразителност.
Wealth - е широк и безплатно ползване на езиковите единици в речта,
осигуряване на оптимално експресна информация.
Целесъобразността - е използването на словото в езиковите единици, съответстващ
цели, ситуацията, условията, съдържанието на комуникацията.